Образувано е по касационна жалба на МБАЛ "Р. А." АД, със седалище и адрес на управление в гр. П., срещу решение № 223 от 21.12.2010 г. по адм. дело № 495/2010 г. по описа на Административния съд - гр. П.. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът - директорът на РУ "Социално осигуряване" - гр. П., моли решението да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна.
С решение № 223 от 21.12.2010 г. по адм. дело № 495/2010 г., Административният съд - гр. П., е отхвърлил жалбата на МБАЛ "Р. А." АД срещу решение № КПК-13 от 04.10.2010 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. П..
Решението на първоинстанционния съд е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.
Както органите по социално осигуряване, така и решаващият състав на Административния съд - гр. П., са стигнали до извода, че с издадени документи с невярно съдържание МБАЛ "Р. А." АД е причинила щети на държавното обществено осигуряване, което неправилно е извършило осигурителни разходи във връзка с пенсията за инвалидност и лична социална пенсия на Л. Р. П..
Първоинстанционният съд е приел за установено, че в трудова книжка № 357 на Паскалева неправилно е отразен осигурителният стаж за периода от 10.08.1971 до 17.10.1992 година. Не било посочено, че в този период за времето от 17.10.1990 до 17.10.1992 г. същото лице е ползвало неплатен отпуск, който не се признава за осигурителен стаж.
По първоначалното дело като доказателство е било прието ксероксно копие от цитираната трудова книжка, заверено от органите на НОИ, и в него се съдържат отбелязвания, включително и за спорния период 1990 - 1992 година. Действително е налице правоъгълен печат на болница "Р. А." - гр. П., в който е отразено прослужено време от 21 г., 02 м. и 7 дни. В трудовата книжка обаче е добавен текст: "да се чете 19 г., 02. м. и 7 дни", след която добавка има подпис. О. това на последната страница има запис, който е в смисъл, че лицето е било в неплатен отпуск за срок от две години - от 17.10.1990 до 17.10.1992 година.
Първоинстанционният съд не е изследвал от кое лице са извършени дописванията в текста на трудовата книжка, както и към кой период е станало това. В тази връзка необосновано и без надеждни доказателства е приел, че е налице корекция, която не съответства на документите по пенсионната преписка.
Съдът е приел също така, че освен на трудовата книжка, при първоначалното отпускане на пенсията, длъжностните лица по пенсионно осигуряване са имали предвид и ЕР №0031 от 03.01.2003 г. на ТЕЛК, както и производствената характеристика, издадена от работодателя, в които стажът е посочен, без да е отчетен ползвания неплатен отпуск. Цитираното в мотивите към решението експертно решение не се съдържа между кориците на делото. Трябва да се има предвид и обстоятелството, че експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК съдържат експертиза на работоспособността. С тях не се установява трудов и осигурителен стаж, а процента на трайно намалена работоспособност. Освен това производствената характеристика не представлява документ, удостоверяващ осигурителния стаж.
Съгласно чл. 3, ал. 1 НПОС, към заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване се изисква и представяне на документите по чл. 2 от същата наредба - документи за осигурителен (трудов) стаж и за прекратяване на осигуряването; документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху който са внесени осигурителни вноски за три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 01.01.1997 г., и за брутното трудово възнаграждение или доход, върху който са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж след тази дата до датата на пенсионирането. За времето от 01.01.2000 г. се вписва годишното брутно трудово възнаграждение или доходът, върху който са внесени осигурителни вноски. По административната преписка липсват заявлението за отпускане на пенсия, както и приложените първоначално документи - чл. 1, ал. 1 НПОС. Административният орган коментира в мотивите към решение № КПК-13 от 04.10.2010 г. удостоверения обр. УП-2 и УП-3, които не се съдържат между кориците на делото.
От казаното категорично се налага изводът, че тази преписка е непълна. Административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 152, ал. 2 АПК, а съдът респективно не е изискал преписката в нейната цялост служебно - чл. 152, ал. АПК.
В резултат на извършените процесуални нарушения съдът не е разяснил делото изцяло. При така неизяснената фактическа обстановка, касационната инстанция не е в състояние да вземе становище по съществото на спора и правилността на приложение на материалния закон.
Ето защо обжалваното решение се отменя, а делото се връща за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 223 от 21.12.2010 г. по адм. дело № 495/2010 г. по описа на Административния съд - гр. П..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. М./п/ Т. Т. Н.А.