Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ:С. П. В. Ш. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Георги Христовизслуша докладваното от председателяБ. Ц. по адм. дело № 6432/2021
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на БентлисЕООД, подадена чрез адв. З., против Решение №428/05.04.21 постановено по адм. дело №215/2021година по описа на АС-Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 2889-1/04.11.2020 г., издадена от заместник директора на Териториална дирекция Дунавска при Агенция „Митници“.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и на заповедта за налагане на ПАМ.
Ответникът – заместник директор на Териториална дирекция Дунавска при Агенция „Митници, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Предмет на оспорване пред административния съд е била Заповед № 2889-1/04.11.2020 г. издадена от заместник директора на Териториална дирекция Дунавска при Агенция „Митници“, с която е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ - кафе-клубЕнерджи, находящ се в град Търговище, [улица], срещу [адрес] стопанисван от БентлисЕООД и забрана за достъп до него за срок от един месец на основание чл. 124б, ал. 1, вр. с чл. 124а, ал. 1, вр. с чл. 108а, ал. 1 ЗАДС. Причината за иницииране на производството пред митническия орган е наложената на дружеството имуществена санкция по реда на чл. 108а, ал. 1 ЗАДС в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 100а, ал. 1 ЗАДС и свързана със съхранение в търговския обект на тютюневи изделия /цигари/, без търговецът да има разрешително, издадено по надлежния ред за това.
Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу административния акт. Решението е правилно.
От данните по делото е установено, че при извършена на 04.08.2020 г. проверка на търговски обект – кафе-клубЕнерджи, находящ се в град Търговище, [улица], срещу [адрес] стопанисван от БентлисЕООД е констатирано, че в търговското помещение зад бара, в картонена кутия се съхраняват 20 кутии цигари, различни видове и марки. Всички те били облепени с валиден български акцизен бандерол. Били описани в съставен констативен протокол, а подробно описание е налице и в опис на иззети акцизни стоки.На проверяващите не било представено разрешение за търговия с тютюневи изделия. Митническите служители приели, че с деянието си дружеството е осъществило състав на нарушение по чл. 100а, ал. 1 ЗАДС, вр. с чл. 108а, ал. 1 ЗАДС, поради което е съставен АУАН, въз основа на който е издадено НП № 2889/04.11.2020 г. С него, освен административната санкция в размер на 2000 лв., е наложено и наказание по реда на чл. 124а, ал. 1 ЗАДС - „лишаване от право да упражнява определена дейност или дейности в обекта или обектите, където е установено нарушението за срок от един месец“. Принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 124б, ал. 1 и чл.124в, във връзка с чл. 108а ЗАДС.
Нормата е императивна. Принудителната административна мярка се налага задължително при извършено административно нарушение, за което е наложено административно наказание по съответния ред. В случая административният орган действа при обвързана компетентност. Посочената законова предпоставка е била налице. На дружеството е наложено административно наказание за административно нарушение с НП. При налагане на административната принудителна мярка органът не може да извършва контрол за законосъобразност на НП. Административнонаказателната отговорност е самостоятелна и защитата по нея се осъществява по друг ред. Принудителните административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН целят предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Актът за налагане на принудителна административна мярка има самостоятелен характер. Органът, който налага мярката, редът за налагане, предпоставките за това и обжалването на акта са уредени в закон и защитата се осъществява самостоятелно и независимо от тази при административнонаказателната отговорност.
В случая страните не спорят, че за констатираното нарушение е издаденото НП, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на търговеца и именно този релевантен факт е обусловил и налагането на предвидената в чл. 124б, ал. 1 ЗАДС принудителна административна мярка. Визираната норма не съдържа изискване издаденото постановлението да е влязло в сила, респективно неговият стабилитет е ирелевантен за издаване на оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Наказателното постановление и процесната заповед са наложени кумулативно, в съответствие с разпоредбата на чл. 124б, ал. 1 ЗАДС, при приложението на която административнонаказващият орган действа при условията на обвързана компетентност. Тази нормативна регламентация правилно е съобразена от първоинстанционния съд, а доводите на касатора досежно законосъобразността на наказателното постановление са ирелевантни, тъй като неговата законосъобразност не е предмет на настоящото производство.
За прецизност на изложението следва да се посочи, че и към настоящия момент не се установява наказателното постановление да е отменено с влязло в сила съдебно решение.
При издаването на атакуваната заповед, административният орган, както беше посочено по-горе, действа при условията на обвързана компетентност. Той няма право на самостоятелна преценка дали да наложи принудителна административна мярка при осъществено административно нарушение, включващо се в предметния обхват на хипотезата на чл. 124а, ал. 1 ЗАДС. Именно поради това излагането на конкретни мотиви относно целите, които се преследват с налагането на мярката, не е необходимо, а посочването на съответното наказателно постановление индивидуализира в достатъчна степен административното нарушение и релевантните констатации, обосновали ангажирането на административнонаказателната отговорност на дееца. Останалите доводи в касационната жалба, касаят допуснатото по закон предварително изпълнение на административния акт, като същите са изцяло неотносими за настоящото производство.
Относно размера на наложената ПАМ следва да се отбележи, че същият е конкретно определен в правната норма на чл. 124б ЗАДС, поради което административният орган отново няма възможност за самостоятелна преценка. Единственото, което е необходимо да бъде проверено във връзка с времетраенето на наложената ПАМ се явява обстоятелството дали нарушението е извършено повторно или не, с оглед налагане на по-дългото наказание. По делото няма данни нарушението да е извършено повторно и при установяване, че нарушението е за първи път, е наложена ПАМ за срок от един месец, който е фиксиран. Принудителната мярка е обвързана от друга страна и с наложената санкция за лишаване от право да се упражнява дадена дейност, в случая търговска дейност в ресторант, от което следва извод, че целта на наложената ПАМ е да обезпечи тази санкция, т. е. да предотврати възможността на лицето да упражнява забранените му права или да извърши друго подобно нарушение. Този извод следва и от обстоятелството, че лишаването от права и наложената ПАМ запечатване на обект се определят за еднакъв период.
С оглед изложеното и при извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, но предвид липсата на искане за това, такива не се присъждат.
Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №428/05.04.21 постановено по адм. дело №215/2021година по описа на АС-Варна
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Бисерка Цанева
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Свилена Проданова
/п/ Василка Шаламанова