Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. С. срещу Решение № 364 от 15.01.2013г. постановено от Административен съд София - град по адм. дело № 11090 по описа на същия съд за 2011 г., с което е отменен Ревизионен акт №2001103964/24.06.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден в оспорената част с решение № 2054/17.11.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, които съставляват отменителното касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на решението. Претендира разноски.

Ответната страна по касационната жалба "А. Х." ООД оспорва основателността на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество тя е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил Ревизионен акт №2001103964/24.06.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден в оспорената част с решение № 2054/17.11.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че в двете фази на спора са представени необходимите доказателства - писмени, и експертно заключение, въз основа на които да може да бъде направен категоричен извод, че в случая са осъществени облагаеми доставки с предмет доставка на услуги. В мотивите си съдът е посочил, че от констатациите на изслушаната съдебно - счетоводна експертиза и представените в ревизионното производство доказателства се налага извода за извършването на услугите. В допълнение административният съд се е позовал на решение от 21.06.2012г., постановено от СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, като е счел, че в конкретния казус органите по приходите не са представили доказателства, че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че процесните сделки са част от данъчна измама.

Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила.

Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, обосновано е приел, че ревизиращият орган незаконосъобразно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл.70, ал.5 във вр. с чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС. Доказателствата, събрани през двете фази на спора, като протоколи от извършените насрещни проверки и приложенията към него, установяват, че са налице реално извършени услуги от доставчика „Стройко 11” ЕООД с предмет на доставка: ремонт и производство на метални конструкции на рекламни пана на обекти в гр. С., Варна, Бургас, и доставчика „Агролимитед” ЕООД и по точно договорените между ответника по касацията и доставчика услуги по ремонт на покривни пространства са реално изпълнени по смисъла на чл.9 от ЗДДС и са изпълнени условията за упражняването на правото на данъчен кредит по чл.71, т.1 от ЗДДС.

Съдът напълно обосновано, изследвайки и анализирайки данните от заключението на основаната и допълнителната ССЕ е приел, че счетоводно на аналитично и синтетично ниво - от двете ССЕ, се установява и използването на резултата от ремонтните услуги за извършване на последващи облагаеми доставки от „Адвайс холдинг" в полза на точно определени трети лица контрагенти на жапбоподателя.

Относно отказан данъчен кредит по фактурите, издадени от „Стройко 11” ЕООД по време на съдебното производство е била назначена ССчЕ. Същата е уточнила, че счетоводството на жалбоподателя е водено редовно. Съгласно заключението на вещото лице, което съдът е кредитирал като неоспорено от страните и съответстващо на приетите по делото писмени доказателства, издадените фактури са отразени в счетоводството на доставчика като приход от клиенти по дебита на сметка 411 "клиенти" и кредита на сметка 703 "приходи от продажби на услуги", а данъкът е отразен по кредита на сметка 4532 "начислен ДДС от продажби" и като задължение към бюджета. Металните конструкции, на които са положени рекламните пана са монтирани на сгради, за които дружеството има договори с етажната собственост. С рекламните пана се рекламира дейността на [Фирма 1], „Каменица" АД и „М. Х." ЕООД, за които безспорно е констатирано в РА, че „А. Х." ООД е извършвало облагаеми доставки на рекламни услуги, именно от същите обекти, сгради, намиращи се в гр. С., Варна и Бургас

На следващо място, констатираните от органите по приходите несъответствия между съдържанието на фактурите, договора и приемо-предавателните протоколи, са несъществени и доколкото са налице такива, те касаят единствено несъществени различия в адреса на рекламното съоръжение. От представените по делото доказателства се установява, че договорените между страните услуги по монтаж и ремонт на рекламни метални конструкции са реално изпълнени. Това се установява от представените по делото приемо-предавателни протоколи, в които е констатирано извършването на услугите и са описани обектите, на които са изпълнени. Същевременно, съгласно заключението на вещото лице процесните доставки са отразени в счетоводството на доставчика.

Правилно е приел съдът, че действително, във връзка с изпълнението на процесните доставки от доставчика не са представени данни са вложените материали и техника, но това обстоятелство само по-себе си не обосновава извод за неизпълнение на услугите. От представените по делото доказателства се установява, че договорените между страните услуги по монтаж и ремонт на рекламни метални конструкции са реално изпълнени.

Относно оплакването за липса на трудов ресурс при доставчика „Стройко 11" ЕООД, в диспозитива и мотивите, залегнали в Решение на СЕС по дело С - 324/11 е формулиран въпроса: „ С този въпрос запитващата юрисдикция по същество пита дали Директива 2006/112 и принципът на данъчен неутралитет трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото да приспадне дължимия или платен ДДС за предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници." По - нататък съдът в следващите пунктове на решението излага следните задължителни изводи: „...§ 36. Тъй като става дума за доставчик на услуги, извършил нередност, като не е декларирал наетите от него работници, така че те са положили недеклариран труд при доставката на въпросните услуги, този въпрос се отнася до ситуация, аналогична на разглежданата в главното производство по дело С-142/11, по което е постановено Решение по дело Mahageben и David, посочено по-горе.; §37. В това Р. С. се е основал, от една страна, на принципите, регулиращи правото на приспадане, а от друга страна, на съдебната практика относно отказа да се ползват права, на които е извършено позоваване с измамна цел или с цел злоупотреба (вж. Решение по дело Mahageben и David, посочено по-горе, точки 37—42 и 46— 48).; § 38. Въз основа на това Съдът стига до извода, че Директива 2006/112 не допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадължено лице правото да приспадне от ДДС, поради това че издателят на фактурата за предоставените услуги е извършил нарушения, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.

Относно отказано право на данъчен кредит по фактури № 23/18.08.2007_г., № 24/ 20.08.2007_г. и № 27/21.08.2007_г., издадени от „Агролимитед” ЕООД изпълнението на доставките е констатирано от получателя с представените по делото 3 бр. приемо-предевателни протоколи. От заключението на вещото лице, издадените от „Агролимитед” ЕООД фактури са отразени като приход от клиенти по дебита на сметка 411 "клиенти" и кредита на сметка 703 "приходи от продажби на услуги", а данъкът е отразен по кредита на сметка 4532 "начислен ДДС от продажби". Следователно, доставките са отразени в счетоводството на доставчика. Правилно е приел първостепенният съд, че от представените по делото доказателства се установява, че договорените между жалбоподателя и доставчика услуги по ремонт на покривни пространства са реално изпълнени по смисъла на чл. 9 ЗДДС

и са изпълнени условията за упражняване правото на данъчен кредит по чл. 71, т. 1 от ЗДДС

. Следователно от представените и приетите като доказателства отчети, чието приемане е неоспорено от страните в производството, се установява стойностно и количествено обема и цената на извършената работа за всеки обект поотделно. Това кореспондира и със заключението на вещото лице Ю. Я. в т. 4 на допълнителната ССЕ в смисъл, че

след съпоставка и анализ на представените отчети за свършена работа количествено и стойностно, на хронологичното и аналитичното отчитане на стопанските операции, фактурираните суми по доставките в счетоводството на „А. Х." ООД може да се установи

съответствие между количеството, вида и стойността на извършената работа от доставчиците за всеки обект.

Касационният състав споделя становището на административния съд, че поради сходство на фактическия състав при разрешаването на настоящия правен спор следва да бъдат съобразени и мотивите на СЕС, обективирани в Решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11. При установеност на надлежното фактуриране на процесните доставки, начисляване на ДДС и редовно счетоводство, върху органът по приходите пада задължението да осъществи необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица и да установи нарушения и измами. В ревизионния акт няма конкретни констатации за такива, а същевременно се описва евентуално неправомерно поведение, за което не са събирани доказателства, нито са обсъждани обективни данни, а в допълнение - не е направена и съответната правна квалификация.

Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Касационната инстанция не присъжда разноски на ответника по касация, поради липса на искане в тази насока и представени доказателства за направени разноски.

Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 364 от 15.01.2013г. постановено от Административен съд София - град по адм. дело №11090 по описа на същия съд за 2011 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ М. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. П./п/ В. Ш.

С.П.