Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Началника на Сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР гр. П. против Решение №1170/13.11.2008 г., постановено по адм. дело №1536/2008 г. по описа на Административен съд гр. П., с което е отменен неговия изричен отказ да бъде върнато свидетелство за регистрация на МПС с рег.№РВ0220КВ, обективиран в писмо №ИЯ/КАТ-7449/22.07.2008 г. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което жалбата срещу оспорения отказ бъде отхвърлена.

Ответникът по касационната жалба – „Строймаш” ЕООД гр. П., редовно призован, представител не се явява. Ангажиран е писмен отговор за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна адмнистративна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С решението по цитираното дело Административен съд гр. П. е отменил като незаконосъобразен изричния отказ на Началника на Сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР гр. П. да бъде върнато свидетелство за регистрация на МПС с рег.№РВ0220КВ, обективиран в писмо №ИЯ/КАТ-7449/22.07.2008 г. и е осъдил ОД на МВР гр. П. да заплати на „Строймаш” ЕООД направените деловодни разноски в размер на 50,00 лева.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че писмо №ИЯ/КАТ-7449/22.07.2008 г. на Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР гр. П. има белезите на индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21, ал. 4 от АПК. Изложени са мотиви, че административният акт е издаден при липсата на законово основание за това - пътното превозно средство е регистрирано, за него е издадено свидетелство за регистрация и след приключване на прокурорска преписка с отказ за образуване на досъдебно производство собствеността му е изяснена. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е незаканосъобразен, като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие със Закона за движение по пътищата (ЗДв.П).

Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни.

Съгласно чл. 143, ал. 5, т. 5 от ЗДв.П, не се регистрират пътни превозни средства, обявени за издирване, до изясняване на въпроса за собствеността. Целта на цитираната разпоредба е да не се допусне регистрирането на моторни превозни средства обявени за издирване, но само до изясняване на въпроса свързан със собствеността. Цитираният текст съдържа условие и то е, че отказът е валиден до момента на установяване на собствеността на превозното средство.

След като превозното средство – товарен автомобил „И. М.”, с държавен рег.№РВ 0220 КВ е регистрирано и правото на собственост върху него е установена, фактическият състав на чл. 143, ал. 5, т. 5 от ЗДв.П не е осъществен.

При това положение административният орган не може да се позове на разпоредбата на чл. 143, ал. 5, т. 5 от ЗДв.П и да откаже да върне свидетелство за регистрация на МПС.

Нормата на чл. 143, ал. 5 от ЗДв.П има императивен характер и нарушението й се свързва с негативните последици визирани в т. 1 - 5, поради което не може да се прилага разширително и санкцията й да въздейства в правната сфера на лице, за което е установено че е собственик на регистрирано вече превозно средство.

За да откаже да върне свидетелството за регистрация на превозното средство, административният орган следва да извърши преценка на относимите към момента на постановяване на отказа обстоятелства. В конкретния случай, при установено право на собственост и наличие на регистрация на превозното средство, административният орган не е имал основание да откаже връщането на свидетелство за регистрация.

Настоящия съдебен състав намира за неоснователни изложените доводи в касационната жалба за допуснати нарушения на материалния закон от първоинстанционния съд.

Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, относими към правния спор и наведените от страните доводи, като е изложил подробни мотиви и е дал правилно тълкуване на приложимите законови разпоредби. Постановеното решението е правилно, съобразено с представените по делото доказателства и с предмета на жалбата. Не са допуснати твърдяните отменителни основания, с оглед на което настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение №1170/13.11.2008 г., постановено по адм. дело №1536/2008 г. по описа на Административен съд гр. П.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ю. К./п/ И. Р. И.Р.