Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Д. ЧЛЕНОВЕ: И. С. Т. К. при секретар Н. А. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 6474 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Д., чрез процесуалния му представител адв. Ж. Т., против решение № 85 от 27.04.2021 г., постановено по адм. дело № 76/2021 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЗАП - 85 от 02.02.2021 г., с която е наредено изваждането от употреба на контролни горски марки /КГМ/, Серия А № 2650 и Серия А № 2651, вписани в регистъра на КГМ на името на Н. Д., поради отписване на лицето от регистъра на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика, на основание чл.61, ал.2 и ал.3, т.2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии и заповед №73 от 29.01.2021г. на изпълнителния директор на ИАГ.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че не са изпълнени елементите от фактическия състав на чл. 61, ал.2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. По подробно развити доводи в касационната жалба иска отмяна на решението. Претендира сторените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите, чрез пълномощника си юрк. В., оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение №85 от 27.04.2021г. по адм. дело №76/2021г. , Административен съд - Ямбол е отхвърли жалбата на Н. Д. срещу заповед № (ЗАП) - 85 от 02.02.2021 г., издадена от изпълнителния директор на ИАГ, с която е наредено изваждането от употреба на контролни горски марки /КГМ/, Серия А№2650 и Серия А№2651, вписани в регистъра на КГМ на името на Н. Д., поради отписване на лицето от регистъра на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика, на основание чл.61, ал.2 и ал.3, т.2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии и заповед №73 от 29.01.2021г. на изпълнителния директор на ИАГ.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма и при спазване на предвидените административнопроизводствени правила. С решението си съдът е стигнал до извода, че заповедта не противоречи на материалния закон и неговата цел, тъй като са изпълнени предвидените в чл.61, ал.3, т.2 от Наредба №1/30.01.2012г. предпоставки за издаване на заповедта. При издадена заповед по чл.239, ал.1, т. 9, ба от ЗГ, административният орган действа при условията на обвързана компетентност и при наличие на визираните в наредбата предпоставки, е длъжен да предприеме свързаните с отписването от регистъра по чл.235 ЗГ действия, а именно изваждане от употреба на съответните КГМ.

Решението е правилно.

Безспорно е установено, че със заповед № ЗАП - 73 от 29.01.2021г. на изпълнителния директор на ИАГ, Н. Д. е отписан от публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно удостоверение №1729 - 1/10.05.2012г., ведно с всички права, произтичащи от него на основание чл.239, ал.1, т.9а и чл.240, ал.2 от Закона за горите.

Не е спорно също, че тази заповед е обжалвана пред съда и при проведения контрол за законосъобразност Върховен административен съд е потвърдил констатациите на административния орган, като с решение №147 от 11.01.2022г., постановено по адм. дело №7488/2021г. на Върховен административен съд, пето отделение е отменено решение №87 от 05.05.2021г. по адм. дело №63/2021г. по описа на Административен съд - Ямбол и отхвърлена жалбата на Делев срещу заповед ЗАП - 73 от 29.01.2021г. на изпълнителния директор на ИАГ, с която е наредено отписването му от публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно удостоверение №1729 - 1/10.05.2012г., ведно с всички права, произтичащи от него на основание чл.239, ал.1, т.9а и чл.240, ал.2 от Закона за горите. Решението на съда е влязло в сила на 11.01.2022г.

Съгласно посочената в заповедта разпоредба на чл. 61, ал.3, т.2 от наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, изваждането от употреба на КГМ се извършва при отписване от регистъра по чл.235 ЗГ на лицето, притежаващо марката. Издадената заповед за отписването от регистъра на Н. Д., която към момента е влязла в законна сила е послужила за основание на административния орган, да приеме, че е изпълнен фактическия състав на чл.61, ал.3, т.2 от наредбата и да постанови оспорената в настоящото производство заповед.

При тези данни първоинстанционният съд обосновано и при правилно приложение на материалния закон е приел от правна страна, че процесната заповед, представлява годно основание за прилагане на чл. 61, ал.3, т.2 от наредбата, която макар и не влязла в сила към датата на постановяване на решението, по силата на чл.240, ал.2 ЗГ и в случаите по чл.239, ал.1, т.5 - 9 ЗГ, подлежи на незабавно изпълнение и органа е длъжен да приложи мярката по чл.61, ал.3, т.2 от наредбата като извади от употреба КГМ, издадени на името на Делев.

Правилни са изводите на АС - Ямбол, че обжалвания административен акт е съобразен с изискванията на материалния закон. В случая, с влязло в сила решение на ВАС е прието, че са осъществени материалноправните предпоставки на нормата на чл.239, ал.1, т.6 от ЗГ и основанията за отписване на Делев от регистъра за упражняване на лесовъдска практика, като в тези хипотеза и при условията на чл.239, ал.1, т.5 - 9 от ЗГ и на основание чл.240 от ЗГ заповедта за отписване от регистъра подлежи на незабавно изпълнение, административния орган действа при условията на обвързана компетентност и при наличие на посочените в нормата на чл.61, ал. 3, т.2 от наредбата предпоставки, а именно отписване от регистъра по чл.235 ЗГ на лицето, притежаващо марката да приложи предвидените в чл. 61 от наредбата мерки, изваждането от употреба на КГМ, като пряка и непосредствена последица от отписване от регистъра на лицето. Следователно материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 61, ал.3, т.2 от наредба №1 от 30.01.2012г. са осъществени и са налице основания за изваждане от употреба на посочените в заповедта КГМ, издадени на името на Н. Д.. Правилно съдът е стигнал до извода, че издадената заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, предмет на оспорване, е постановена при спазване на материалния закон.

Наведените в касационната жалбата оплаквания за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на твърденията в първоначалната жалба за нищожност на акта, предвид разпореденото в т. II и III от заповедта са неоснователни. Разпорежданията, посочени в тези точки на заповедта са пряка и непосредствена последица от приложената мярка по т.1 , а именно изваждането от употребата на контролни горски марки, вписани в регистъра на КГМ на името на Делев, на посоченото основание по чл.61, ал. 3, т.2 от наредба №1/30.01.2012г. Ето защо съдът приема, че макар и допуснати тези нарушения на съдопроизводствените правила, не са съществени, тъй като необсъждането от страна на съда на тези твърдения, не се е отразило на законосъобразността на постановения акт по същество. При постановяване на решението са събрани релевантните за спора доказателства и са установени всички релевантни факти, като са изследвани всички материалноправни и процесуални изисквания за законосъобразност на оспорената пред АС - Ямбол заповед, ето защо липсата на произнасяне по твърдението за нейната нищожност не препятства проверката за правилността на съдебния акт пред настоящата съдебна инстанция.

Решението на Административен съд Ямбол е постановено в при правилно приложение на материалния закон и е обосновано от събраните по делото доказателства и предвид липсата на посочените в жалбата касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направеното искане, в полза на ответника по касация - изпълнителен директор на ИАГ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, дължимо от Н. Д..

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 85 от 27.04.2021 г., постановено по адм. дело № 76/2021 г. по описа на Административен съд - Ямбол.

ОСЪЖДА Н. Д. от гр. Ямбол, [улица], вх. [номер], ет.[номер], ап.[номер] да заплати на Изпълнителна агенция по горите разноски в размер на 100 /сто/ лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА

/п/ ТИНКА КОСЕВА