Съдебното производство по чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 147, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на Л. Б. Н. от гр. С. срещу заповед № К-437 от 01.02.2007 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение с държавен служител от МВР.

В жалбата се поддържа, че заповедта е постановена при съществено нарушение от административния орган на съдопроизводствените правила - административната заповед не е мотивирана, не са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и не е конкретизирано деянието - отменителни основания по чл. 146, т. 4 във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК.

Административният орган в писмени бележки е изразил становище за неоснователност на жалбата и поддържа, че обжалваната заповед е постановена при спазване на основанията, посочени в чл. 146 АПК, за законосъобразност на административен акт.

Върховният административен съд - ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна по чл. 147, ал. 1 и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК.

Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 на законосъобразността на оспорената административна заповед и на посочените в жалбата основания, приема за установени следните обстоятелства по делото:

С обжалваната заповед административният орган е приел, че жалбоподателят е извършил тежко дисциплинарно нарушение на 04.12.2006 г., изразяващо се в това, че при управление на лек автомобил е предизвикал пътнотранспортно произшествие (ПТП) след употреба на алкохол (1,75 промила), установено с техническо средство, с протокол за ПТП № 925570 и акт за установяване на административно нарушение № 575724 от 04.12.2006 година.

Административният орган е приел, че установеното поведение следва да се преценява като тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР...