ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 157

Гр. София, 15.01.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ИВО ДАЧЕВ

като разгледа докладваното от съдията Дачев гр. д. № 2194 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 53 от 18.02.2025 г. по гр. д. № 881/2024 г. на Окръжен съд – Пазарджик. С атакуваното въззивно решение е потвърдено решението на Велинградския районен съд под № 163 от 24.04.2024 г., постановено по гр. д. № 74/2024 г., с което е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Общината дължи на адвокат Г. Х. Б. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) сумата 6773.08 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, определено с решение № 334 от 02.08.2023 г. на Адвокатски съвет [населено място], за извършени от него правни действия по ч. гр. д. № 839/2014 г. на районен съд – Велинград, ведно със законната лихва, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1338/2023 г. на Районен съд - Велинград.

Жалбоподателят [община] поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т.3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3 от ГПК към касационната жалба се поддържа наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението по въпросите: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е анализирал събраните доказателства и 2/...