№ 97

гр. София, 11.06.2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Е. П, като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 2967 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 - чл.293 ГПК.

Делото е образувано по касационна жалба на В. М. П., М. С. М. и М. М. М., подадена срещу решение № 2196 от 5.04.2018 г. по гр. дело № 7798/2017 г. на Софийски градски съд, с което, след отмяна на решение № 52933 от 6.03.2017 г. по гр. дело № 18759/2016 г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от В. М. П., М. С. М. и М. М. М. (последните двама - конституирани по реда на чл.227 ГПК на мястото на първоначалния ищец М. Р. М.), срещу Столична община искове за признаване за установено между страните, че ответната община не е собственик на недвижим имот с идентификатор. .............., находящ се в [населено място],[жк], [улица], при съседи: имот с идентификатор. .............., имот с идентификатор. ............, имот с идентификатор. ..............

Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд неправилно служебно е приложил нормите на чл.86 ЗС и чл.6 ЗС (в ред. ДВ бр.31/1990 г.), които не били въведени като основание от ответника. Не бил посочен точният момент, в който общината е придобила правото на собственост предвид това, че в акта за общинска собственост липсва позоваване на предишен акт и дата на придобиване. Жалбоподателите релевират оплакване, че въззивният съд не е съобразил факта, че ищците претендират последиците на давностно владение от 1991 г. и 1994 г., когато кооперативните стопанства...