РЕШЕНИЕ № 79 гр. София, 07.06.2019 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: С. Ч

Членове: А. Ц

Ф. В

като изслуша докладваното от съдията А. Ц гр. д. № 3839/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. К. И. и Р. Р. И. срещу въззивно решение № 788/30.04.2018г. на Варненски окръжен съд, постановено по в. гр. д. №360/2018г., с което са осъдени да платят на основание чл.50 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000лв., заедно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане на ищцата по делото Г. Й. С..

В касационната жалба се излагат доводи, че искът е неправилно квалифициран и са нарушени нормите на чл.45 и чл.50 ЗЗД при обосноваване на отговорността, както и на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението.

Срещу въззивното решение, в частта, в която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над 8000лв. до 12000лв., касационна жалба е подала и ищцата Г. С.. Изложени са доводи за нарушение на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението по справедливост.

Касационното обжалване е допуснато поради вероятна недопустимост, тъй като в исковата молба са наведени твърдения за виновно бездействие на ответниците, а съдът е квалифицирал иска по чл.50 ЗЗД - причиняване на вреди от вещ.

Според ППВС №4/1975г., когато вредите са настъпили от неспазване на техническите правила за безопасност, или от човешко действие, или от необезопасяване, отговорността е по чл.45 или чл.49 ЗЗД, а не по чл.50 ЗЗД.

От това правило следва, че когато се ползва вещ с явен недостатък, който може да се...