3 ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 768

С., 14,10,2014 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т. о., в закрито заседание на 6 октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров

ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева

Росица Божилова

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров

т. дело № 79 /2014 год.

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Г. М. от П. против решение № 500/23.10.2013 г. по т. д. № 911/2013 г. на Пловдивски АС, с което се потвърждава решение № 256/5.06.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на Пловдивски ОС, с което се признава за установено на основание чл.422 ГПК, че касаторът дължи на Х. О.-П. сумата 27 161 лв. по запис на заповед от 2.07.2010 г. ведно със законната лихва и 1 407.22 лв. разноски, за които е издадена заповед за незабано изпълнение и изп. лист по заявление по чл.417 ГПК по ч. гр. д № 19248/11 г. на Пловдивски РС, като са присъдени разноски.

Ответното по касационната жалба О. е подало отговор да не се допуска касационно обжалване и че същата е неоснователна, като претендира за разноски.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът: Допустимо ли е производство по чл.422 ГПК за осъществяване на пълна имуществена отговорност на служителя за липси по реда на чл.417,т.9 ГПК-запис на заповед, или може да се реализира по реда на заповедното производство само в хипотезата на акт за начет съгласно чл.417,т.8 ГПК? бил решен в противоречие с Р 379/23.05.2013 г. по гр. д. 3142012 на ІІІ г. о., поради което обжалваното решение било недопустимо.

ВКС-І т. о., за да се произнесе, взе предвид следното:

С...