Образувано е по касационна жалба от В. Й. Б., от гр. С., чрез пълномощника му - адв.. Г., против Решение от 20.02.2009 г. по адм. дело №816/2005 г. на Софийски градски съд, административно отделение, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материлания закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът - началника на Столична РДНСК, не се явява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срок, поради липса на данни за изпълнение на процедурата по чл.138, вр. с чл.137 от АПК за лично съобщаване на постановеното от първоинстанционния съд решение. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Софийски градски съд е отхвърлил жалбата на В. Й. Б. срещу Заповед №ДИ-23-508/03.11.2004 г. на началника на Столична РДНСК, с която на основание чл.178, ал.5 от ЗУТ, е забранено ползването на неприетия по установения ред строеж:"Пристройки към жилищна сграда с автосервиз", находящ се в УПИ ІІІ-382, кв.39 по плана на гр. С., м."Карпузица", район "Витоша", СО, като неоснователна. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт, тъй като е издаден от компетентен орган и при наличието на материлноправните предпоставки, както по ЗТСУ, така и по ЗУТ, за забрана ползуването на строежа. Последният, независимо от законността му, е подлежал на приемане с издаване на разрешение за ползване, с каквото жалбоподателят не разполага. Освен това е приел, че с оглед установената година на извършване на строежа, в периода 1992-1996 г., той попада под разпоредбата на §16, ал.2 от ПР на ЗУТ, която обаче е неприложима, тъй като строежа не е деклариран от жалбоподателя до визирания в нормата краен срок-31.12.1998 г. Освен това същата е относима към непремахването на незаконен строеж, а не към неприемането му. Така постановеното решение е правилно.

От данните по делото е безспорно установено, че процесния строеж, подробно описан в съставения констативен акт №С4-1463-1/10.09.2004 г. на Столична РДНСК, се ползва от касатора, без да е извършена процедура за въвеждането му в експлоатация, с издаване на разрешение за ползване от компетентния орган. При това положение законосъобразно е прието, че са налице материалноправните предпоставки на чл.164, ал.4 от ЗТСУ отм. , респ. на чл.178, ал.5 от ЗУТ, за издаване на заповед за забрана ползването му. За същия, с оглед времето на изграждането му, в периода 1992-1996 г., е приложима разпоредбата на чл.164, ал.1 от ЗТСУ отм. , съгласно която не се разрешава да се обитават, съответно използуват сгради, съоръжения, технически уредби и инсталации или части от тях, преди да са прегледани и приеути по установения ред. Процесните пристройки от три страни към жилищната сграда в УПИ ІІІ-382, кв.39 по плана на гр. С.,р-н "Витоша", СО, безспорно се явяват части от сграда, за които разпоредбата е приложима. Тези пристройки не попадат сред изключенията, визирани в чл.164, ал.2 от ЗТСУ, респ. в чл.178, ал.2 и ал.3 от ЗУТ, за които не се изисква приемане и въвеждане в експлотация. Ето защо и липсата на издадено разрешение за ползване по ЗТСУ отм. , респ. на удостоверение за въвеждане в експлоатация по ЗУТ, за този строеж, прави издадената заповед за забрана ползването му, законосъобразна. Като е направил аналогични изводи, съдът е постановил законосъобразно и обосновано решение и не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Поради това неоснователно се поддържа, че решението е неправилно, с оглед приетата година на изграждане.Съдът е изложил подробни мотиви, въз основа на какви доказателства е приел, че периода на изграждане е 1992-1996 г.Настоящият състав споделя изцяло тези мотиви, тъй като същите съответстват на тези доказателства, а и на обясненията на самия касатор, дадени с възражението му срещу КА №Ж-830-3-2/05.04.2000 г. до Столична РДНСК / л.70/.

Неоснователни са и оплакванията за липса на мотиви относно приложимостта на §16, ал.2 от ПР на ЗУТ. Съдът е изложил такива мотиви, като законосъобразно е приел, че разпоредбата в случая е неприложима, тъй като липсва една от предпоставките й - деклариране на процесния строеж пред одобряващия орган до 31.12.1998 г. Освен това е разгледана и хипотезата на приложимост, като дори и в този случай правилно е прието, че търпимостта на строежа е относима към премахването му, но не и към забраната за ползването му.

Изложеното обуславя извод за отсъствие на поддържаните от касатора отменителни снования. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 20.02.2009 г. постановено по адм. дело №816/2005 г. по описа на Софийски градски съд, административно колегия, ІІІ "з" отделение. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. К./п/ Е. К. Е.К.