Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Ш., срещу решението от 23.02.2007 г. по адм. д. № 100/2006 г. по описа на Шуменския окръжен съд. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон.

Ответникът ЕТ „АПМП-ИП - Д-р С. Т.” от гр. Н. пазар не е взел отношение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14–дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.

С решението от 23.02.2007 г. по адм. д. № 100/2006 г., Шуменският окръжен съд е отменил Заповед № РД-09-151 от 8.05.2006 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Ш. за налагане на ЕТ „АПМП-ИП - Д-р С. Т.” с месторазположение с. П., О. Н. пазар на сакция финансова неустойка в размер на 540 лв. и е върнал преписката на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Ш. с указание за изпращане по компетентност на Арбитражната комисия за произнасяне по възражението срещу Медицински протокол № І-328-396 от 24.10.2005 г. Съдът е приел за установено, че Арбитражната комисия е оставила без разглеждане възражението на жалбоподателя, което е равносилно на липсата на решение от нейна страна. При липсата на такова решение директорът на РЗОК не е трябвало да наложи санкция. Направен е окончателния извод за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на обжалваната заповед.

Решението, предмет на съдебен контрол в настоящето производство не страда от визираното в касационната жалба отменително основание.

Видно от съдържанието на протокола от 18.11.2005 г. на Арбитражната комисия за обжалване на констатациите на лекарите контрольори – Шумен възражението на д-р С. Т. Т. под вх. № 29-05-3181 от 28.10.2005 г. по описа на РЗОК гр. Ш. не е подложена на арбитражен спор. Прието е, че лекарят по същество коментира процедурата по откриване на проверката, а не констатациите, направени в резултат на същата. Това становище е незаконосъобразно и по същество означава липса на произнасяне, каквото задължително е трябвало да бъде извършено.

Разпоредбата на чл. 75, ал. 3 от ЗЗО задължава Арбитражната комисия да се произнесе в 1-месечен срок от получаване на преписката. Съгласно чл. 244, ал. 1 от НРД 2005 г. Арбитражната комисия се произнася с решение по предмета на спора.Чл. 235, ал. 2 от НРД 2005 г. предвижда задължение за Арбитражната комисия да се произнесе с решение в едномесечен срок от получаването на преписката, с което решение потвърждава или отхвърля изцяло или частично констатациите на лекаря-контрольор или финансовия инспектор. От изложеното категорично се налага извода, че когато жалбата е подадена в срок е недопустимо да не бъде подложена на арбитражен спор, както е постъпено в конкретния случай.

От решението на АК зависи издаването на последващия административен акт, а именно заповедта по чл. 236 от НРД 2005 г. Съгласно чл. 246 от НРД 2005 г. в случай, че Арбитражната комисия отхвърли изцяло констатациите на лекаря-контрольор или финансовия инспектор, директорът на РЗОК писмено уведомява лицето - обект на проверката, за решението и за прекратяване на производството по медицинската или финансовата проверка.

Чл. 247 ал. 1 от НРД 2005 г. предвижда една единствена хипотеза, когато Арбитражната комисия може да не стигне до решение, а това е случая, когато е налице равен брой противоположни гласове. Само в този случай директорът на РЗОК по свое усмотрение може да реши дали въпреки това да приложи санкциите, предвидени в НРД-чл. 247, ал. 2 НРД 2005 г. В конкретния случай не сме изправени пред цитираната хипотеза.

Стигайки до извода, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, опорочаващо издаването на Заповед № РД-09-151 от 8.05.2006 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Ш. и обуславяйки отмяната й, Шуменският окръжен съд е постановил законосъобразно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 23.02.2007 г. по адм. д. № 100/2006 г. по описа на Шуменския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ И. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. М./п/ Р. П. Д.Л.