Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. Г. Г. от гр. Д.ад, обл.Хасково, срещу решение № 210 от 09.01.2013 г. по адм. дело № 9080 по описа за 2011 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата срещу експертно решение № 0063 от заседание 009 / 17.01.2003 г. на Националната експертна лекарска комисия, нервни болести.

Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират недопустимост и неправилност като касационни основания за отмяна по чл.209, т. 2 и 3 от АПК.

О. Н.а експертна лекарска комисия, гр. С., не е взел становище.

О. Р. управление „Социално осигуряване”, гр. Х., не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на П. Г. Г. от гр. Д.ад, обл. Хасково, с искане за обявяване нищожността на експертно решение № 0063 от заседание 009/17.01.2003 г., издадено от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по нервни болести по жалба на осигурителя „Вулкан” АД – Димитровград. С експертното решение НЕЛК по нервни болести е отменила по всички поводи експертно решение № 0417 от заседание 026/27.02.2002 г. на Териториалната експертната лекарска комисия за общи и професионални заболявания (ТЕЛК) при МБАЛ АД – Стара загора с определена степен на трайно намалена работоспособност 23.5 % за общо заболяване и 40 % за професионално заболяване при начална дата на инвалидността 27.02.2002 г. и вместо това е дала на освидетелстваното лице оценка „работоспособен”.

За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд София – град законосъобразно е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен специализиран състав в кръга на правомощията на НЕЛК, установени в чл. 23 от Наредбата за експертиза на работоспособността (обн. ДВ, бр.61 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 47 от 2005 г.). Актът е издаден в предписаната от закона писмена форма без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в глава четвърта, чл. 91 - чл. 109 от отменената Наредба за експертиза на работоспособността (НЕР). Не са налице нарушения на материалния закон в степен, която да води до нищожност поради пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезиса на приложимата материалноправна норма, когато актът е изцяло лишен от законово основание или когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Доводите на жалбоподателя могат да обосноват унищожаемост, не и нищожност на ЕР на НЕЛК по нервни болести № 0063 от заседание 009 / 17.01.2003 г., но с изтичане на срока за оспорване се е погасило правото на жалбоподателя да иска отмяна на акта като незаконосъобразен.

Неоснователно е оплакването на касатора за недопустимост на обжалваното съдебно решение. Решението е постановено от законен състав на компетентния съд по надлежно предявена жалба против подлежащ на оспорване акт, поради което е допустимо и не подлежи на обезсилване. Неправилно касаторът счита, че ЕР на НЕЛК № 0063 от заседание 009 на 17.01.2003 г. е едно вече отменено и несъществуващо в правния мир експертно решение. Цитираното експертно решение не е било отменено по установения от закона ред и е породило правните си последици. По-късно издадените от ТЕЛК и НЕЛК експертни решения, приложени по делото, с които е извършена нова оценка на работоспособността на лицето за следващи периоди с начална дата на инвалидността 02.09.2004 г., не водят до нищожност на влязлото в сила експертно решение, което има действие на стабилен административен акт.

Неоснователни са оплакванията за неправилност и необоснованост на извода на първоинстанционния съд за валидност на оспорения акт. Доводите на касатора за нищожност на експертното решение поради противоречие с материалния закон и заобикаляване на закона без да е конкретизирана правна норма, както и поради нарушение на добрите нрави и извършена измама, не намират нормативна подкрепа.

На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, след като приеме, че е сезиран с допустима жалба за отмяна на административния акт като незаконосъобразен.

В случая е подадена жалба с искане за обявяване нищожността на административния акт, защото жалбоподателят е пропуснал 14-дневния преклузивен срок по чл. 37, ал. 1 от Закона за административното производство отм. във вр. с отменения чл. 16, ал. 1, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване да подаде жалба до съда по отношение законосъобразността на акта. В тази връзка първоинстанционният административен съд след проверка на документите, съдържащи се в медицинското досие, обосновано е приел, че към 17.12.2003 г. освидетелстваното лице е било запознато с експертното решение на НЕЛК, но не е упражнило правото на жалба (молба до председателя на Комисията по здравеопазване на Народното събрание с вх. №Н-3194-П-17/17.12.2003 г. в която се цитира и към която е приложено оспорваното ЕР № 0063 от заседание 009 / 17.01.2003 г.). Изложените съображения за извършване на оценката на работоспособността в нарушение на материалния закон не са относими към жалбата за нищожност на издаденото от НЕЛК експертно решение. Дори и да са били допуснати материалноправни нарушения, те не са опорочили волеизявлението за административния орган до степен на нищожност.

Жалбата за нищожност е насочена против индивидуален административен акт, издаден от компетентния административен орган в рамките на предоставената му компетентост от отменения чл. 16, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване, в сила към 17.01.2003 г. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 210 от 09.01.2013 г., постановено от Административен съд София – град по адм. дело № 9080 по описа за 2011 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Р. П./п/ Н. Г. Р.П.