Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на процесуалния представител на директора на Директора "Миграция" - МВР срещу решение № 7110 от 19.12.2012 г. по адм. д. № 7638/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № ЗДМ -21 от 14.01.2008 г. на директора на Дирекция "Миграция" -МВР за наложена на Г. Х. Х., гражданин на Иран, принудителна административна мярка принудително отвеждане до границата на РБългария и забрана за влизане в страната за срок от 10 г. на основание чл. 41, т.2 и чл. 43з, ал.1 и ал. 4, във връзка с чл.10, ал.1, т.9 и чл.11, т. 6 от Закона за чужденците в Р. Б. /ЗЧРБ/.

Излагат се касационни основания за неправилност и необоснованост на решението. Излагат се доводи, че само обстоятелство, че лицето не е напуснало страната, след като са влезли в сила решенията на ДАБ е основание да се наложи принудителна административан мярка по ЗЧРБ и и не е нужно посочване на допълнителни основания.

От страна на ответника е представено писмено становище

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена в срок. Разгледана по същество е неоснователна.

В мотивите на заповеда е посочено, че чужденецът не е напуснал страната до изтичане на разрешения му срок, /обстоятелство относимо към хипотезата на чл.41, т.2 от ЗЧРБ/, няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната / обстоятелства по чл. 10, ал.1, т.9 от ЗЧРБ/ и за периода от 11.04.2001 г. до 12.07.2002 г. и от 14.08.2007 г. до 28.09.2007 г. е бил социално подпомаган от държавата / чл. 11, т.6 от ЗЧРБ отм. , както и предвид предложение рег.№ 1839 от 14.01.2008 г.

За да отмени оспорената заповед, съдът е посочил, че от основанието на което...