Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

С решение № 73 от 04.02.2009год.,постановено по адм. д. № 428/07год. Варненският окръжен съд, адм. отд., е отменил съобщение изх. № 2700901279/20.05.2005год. до „Антарес”-ООД, с което са определени задължения по ЗДДС за данъчен период 01.04.2005год. – 30.04.2005год. – ДДС за внасяне в размер на 8 443,68лв. дължащ се на извършено приспадане на данък за възстановяване в размер на 4 869,24лв. от декларирания данък за внасяне в размер на 13 312,92лв. и потвърдително решение № 27-10-04/006 от 11.07.2005год. на директора на ТДД-гр. Ш.. С решението съдът е осъдил ТД на НАП-гр. Ш. да заплати на „Антарес”-ООД разноски по делото в размер на 630лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на ТД на НАП-гр. Ш. чрез пълномощника му юрисконсулт В. М.. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209,т.3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския окръжен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Ответното по касационната жалба дружество „Антарес”-ООД-гр. Ш. чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Варненския окръжен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,ал.1 от АПК, от...