Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Г. Д. от гр. М., против решение от 02.12.2009 г., постановено по адм. д. № 620/2009 г. на Административен съд - Монтана, с което е отменена Заповед № 2002/26.05.2006 г. на кмета на О. М. и на наследниците на ползвателя Г. А. Т.,между които и касаторката, е отказано право да придобият собствеността върху имот по кадастралния план на имотите, предоставени за ползване № 3437 местност “Под кулата”, землище Монтана с площ от 915 кв. м.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение, поради необоснованост на съдебния акт и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отменяване на решението и отхвърляне на жалбата срещу оспорената заповед на кмета за признаване на право на трансформация на правото на ползване в право на собственост. . В о. с.з. на ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. В писмена защита поддържа касационната жалба .

Ответникът – Л. С. П. не се явява и не изпраща представител. В писмена защита оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна

Ответната страна -кметът на община М., както и заинтересованите страни - П. С. П., Х. Т. Ф. и В. Т. К. не вземат становище по касационната жалба.

Заинтересованата страна - И. С. П. в писмена защита оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира го с аргумента, че след като ползвателят нямал законова възможност да трансформира правото на ползване в право на собственост чрез заплащане на определена цена за процесния имот в съответния срок, то това право било преклудирано. Намира, че не са налице касационни основания за отмяна на решението.

След като прецени данните по делото и доводите на страните, Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред административния съд е по реда на § 62, ал. 3 от ПМС 456/1997 г. и е образувано е по жалба, подадена от Л. С. П. против Заповед № 2002/26.05.2006 г. на кмета на О. М., с която е признато на ползвателя Г. А. Т. правото да придобие собствеността върху имот по кадастралния план на имотите № 3437 местност “Под кулата”, землище Монтана с площ от 915 кв. м. и е възложено извършването на оценка на имота. Възраженията са били, че с приложеното удостоверение за ползване ползвателят не установява валидно предоставено право на ползване и не е заплатил вече направена оценка на имота, поради което правата му са преклудирани.

От писмените доказателства по делото съдът приел за установено, че административното производство е инициирано с молба вх. № АБ-94-М-421 от 02.07.1992 г. до кмета на О. М., с която М. И. Т., съпруга на ползвателя Г. Т. - наследодател на настоящата касотарка Петранка Г. Д., поискала извършване на оценка на имот от 1000 кв. м., находящ се в землището на гр. М., местност “П. К.”, към което приложила удостоверение № 1788/29.12.1982 г. на председателя на ИК на ОНС Михайловград за предоставено право за ползване върху овощна градина в местността „Под кулата”.

Съдът обсъдил решение № 73 от протокол № 9/26.V.1981 г., с което е утвърден протокол № 1/17.ІV.1981 г. на общинската комисия, с който са картотекирани 5188 дка слабопродуктивни и маломерни земи за раздаване по смисъла на Постановление № 1/1981 г. на МС.

Съдът преценил издадения по молбата за придобиване на правото на собственост от 1992 г оценителен протокол по пар.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ от 11.ХІ.1992 г., по който процесния имот е оценен на стойност 53500 лева, както и че цената на имота не е заплатена . За този протокол изрично в мотивите посочил, че не е връчен на ползвателя.

По преписката липсват каквито и да било данни изготвения оценителен протокол да е връчен на ползвателя. Последният не е заплатил сумата, определена в него.

Молбата е разгледана от назначена от кмета на община М. през 2000 г. комисия по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като в протокола на същата /без дата/ ползувателят е включен в раздел І, № 326, т. е. в групата на ползувателите, за които е прието, че могат да придобият правото на собственост върху претендираните имоти. Кметът се е съобразил със становището на помощния орган и е издал процесната заповед, която мотивирал с този протокол и с посочване на цитираните по-горе обстоятелства.

При тези данни по делото съдът приел, че след като наследниците на ползвателя не са заплатили определената оценка на имота преди новирания срок в ПМС 456/1997 г., правото им да претендират трансформация е погасено, независимо какви са причините за неплащането. Приел, че след като ползвателят с молба от 02.07.1992., т. е. преди действието на § 61 и следващите от ПЗР на ППЗСПЗЗ, е заявил правото си на закупуване на ползвания имот, а по тогава действащите норми правото на ползвателя за заплащане стойността на имота е с краен срок до 30.06.1995 г., от която дата е в сила решение № 8 на КС по конст. дело № 12/95 г., и в неколкократно удължените срокове от 31.12.1992 г. до 30.06.1995 г. ползвателят не е заплатил цената по изготвената оценка, съдът не следва да проверява обстоятелството дали е връчен оценителния протокол на ползвателя, тъй като такова изискване не е предвидено в закона.

Така обосновал решаващ правен извод, че липсата на надлежно връчен оценителен протокол е ирелевантно за спора обстоятелство, тъй като ползвателката била длъжна да прояви активност в образуваното по нейната молба от 1992 година административно производство.

На второ място съдът приел, че не е установено от нея дали при предоставяне правото на ползване са спазени всички необходими изисквания на ПМС 1/1981 година и наредбата за издирване, предоставяне и ползване на изоставени, маломерни и силно наклонени и неподходящи за машинна обработка земи.

По тези съображения е обосновал правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и го отменил. Решил спора по същество, като отказал на жалбоподателката право да придобие собствеността върху предоставения й за ползване имот. Така постановеното решение е неправилно.

Необоснован е първият извод на съда, че след като ползвателката не е заплатила определената през 1992 г. с оценителен протокол цена на имота, правото й на трансформация е погасено. Безспорни са данните по делото, че оценителния протокол не е връчен на заявителката, като това обстоятелство е прието за установено и от съда. При това положение недовършването на процедурата през 1992 г. не е по вина на ползвателката, както е приел съда, а се дължи на бездействие на администрацията, която не е изпълнила задължението си да я уведоми за изготвената оценка. Поради това към датата на публикуване на ПМС № 456/1997 г. е била налице висяща административна процедура, която законосъобразно е довършена по реда, предвиден в него. При установеното наличие на всички законови предпоставки, предвидени в разпоредбата на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, заповедта на кмета на общината се явява законосъобразна. В този смисъл е напълно неоснователно позоваването на заинтересованата страна – И. П. на практика на Върховния административен съд, четвърто отделение. Сочените в него три решения касаят други фактически обстоятелства, респ. противоположни хипотези, освен че не са задължителни за настоящия състав.Както бе посочено по-горе, само след връчване на протокол и неоспорване на определената в него цена, за ползвателя възниква задължението в неколкократно удължаваните срокове да я заплати, респ. да се сдобие с нотариален акт за собственост върху имота. Безспорно настоящият случай не попада в посочените хипотези . Незаконосъобразен е вторият извод на съда.

Ползвателката е изпълнила законовите изисквания, за да претендира признаване право да придобие собствеността върху предоставения й за ползване имот. Подала е заявление в срока по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, към което е приложила писмено доказателство за предоставено право на ползване - удостоверение № 1788/29.12.1982 г. на председателя на ИК на ОНС Михайловград за предоставено право за ползване върху овощна градина в местността „Под кулата”. В него се съдържат всички необходими реквизити - индивидуализация на правното основание, на което е извършено предоставянето - ПМС № 1/1981 г. и решение № 73 от 26.05.1981 г. на ИК на ОНС; индивидуализация на ползвателя и индивидуализация на имота. Удостоверението е подписано от председателя на ИК на ОНС и представлява годно писмено доказателство, което не е оспорено от страните. Безспорно е установено предоставено право на ползване, породило своите правни последици.

Предвид горното е необоснован изводът на съда, че това удостоверение, което преценил като изолирано от останалия доказателствен материал доказателство, не можело да установи спазването на всички законови условия и да обоснове право на трансформация. Правото на ползване не се поражда от удостоверението. Същото се поражда при наличие на условията, посочени в съответния акт по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в случая ПМС № 1/1981 г. С включването на ползувателя в съответните списъци по постановлението, въз основа на решението на ИК на ОНС, се изпълнява фактическия състав на предоставяне на правото на ползване. Удостоверението има характер на официален удостоверителен документ, който не е оспорен в производството, и в него е отразено, че са налице всички елементи за предоставеното право на ползване.

Като не е съобразил всички анализирани по –горе обстоятелства и правни норми, съдът е постановил необосновано и в нарушение на материалния закон решение, което при наличието на посочените отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде отменено.

Произнасяйки се по същество, тъй като делото е изяснено от фактическа страна, настоящият състав следва да отхвърли първоначалната жалба срещу заповедта на кмета на общината за признаване право на ползвателката да придобие собствеността върху имот по кадастралния план на имотите № 3437 местност “Под кулата”, землище Монтана с площ от 915 кв. м., тъй като същата е неоснователна.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение от 02.12.2009 г., постановено по адм. д. № 620/2009 г. на Административен съд - Монтана и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. С. П. против Заповед № 2002/26.05.2006 г. на кмета на О. М..

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Б. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Г. К./п/ Д. А.

Д.А.