Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Комисията за разкриване на документи и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА), представлявана от председателя й Е. К., срещу решение № 6701 от 07.12.2012 г., постановено по адм. дело № 9270/2012 г. от Административен съд – София-град.

С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му.

Ответникът – Б. Б. С., от гр. П., в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Върховния административен съд – трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – София-град е отменил решение № 2-45 от 01.08.2012 г. на КРДОПБГДСРСБНА в частта, с която е установена и обявена принадлежност на Б. Б. С. към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА).

За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и имащо съдържанието, което по отношение на обявяването на дейност като секретен сътрудник е посочено в чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, но при неправилно прилагане на материалния закон. След като било безспорно установено, че Б. Б. С. извършва публична дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, считано от 13.10.2008 г. до настоящия момент, то същият не попадал в приложното поле на задължителната проверка на чл. 26...