Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Сандра-4-Й. А.а" с представител Й. А.а срещу решение №600 от 15.12.2006 година, постановено по адм. дело №600 по описа за 2004 година на Великотърновския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу ДРА №1497 от 2.9.2004 година на ТДД-Плевен, потвърден частично с решение №578 от 2.11.2004 година на РДД-гр.В. Т. за непризнат данъчен кредит в размер на 6228,91 лв. и съответните лихви по фактури, издадени от ЕТ "Бонито-И. Г.", гр. Л. за данъчен период на 1999 година. Твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон - касационно основание по чл.209 т.3 от АПК и иска отмяната му, вкл. в частта за разноските, както и отмяна на данъчния ревизионен акт. Представя писмени доказателства към касационната си жалба.

Ответникът по касационната жалба - директор на "ОУИ"-гр.В. Т. при ЦУ на НАП я оспорва в представен отговор по нея от 12.2.2007г.

Представителят на Върховна адмиинстративна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, първо "А" отделение като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед разпоредбата на чл.218 ал.1 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред окръжния съд е бил

ДРА №1497 от 2.9.2004 година на ТДД-Плевен, потвърден частично с решение №578 от 2.11.2004 година на РДД-гр.В. Т. за непризнат данъчен кредит в размер на 6228,91 лв. и съответните лихви по фактури, издадени от ЕТ "Бонито-И. Г.", гр. Л. за данъчен период на 1999 година. За да отхвърли жалбата съда е приел, че по време на съдебното дирене не били събрани доказателства, от които да се направи извод, че е налице начисляване на данъка по смисъла на чл.55 ал.6 от...