Производството е по реда на чл.33 - чл.40 от Закона за Върховния административен съд /ЗВАС/ във вр. с чл.131 -132 от Данъчния процесуален кодекс /ДПК/.

Образувано е по касационната жалба на Регионален данъчен директор, гр. В. Т. (сега Директор на Дирекция “ОУИ” при ЦУ на НАП, гр. В. Т.), срещу решение от 13.05.2004 год. по адм. д. № 558/2003 год. на Великотърновския окръжен съд, административно отделение, с което е отменен ДРА № 171/21.04.2003 год., издаден от ТДД гр. В., потвърден с Решение № 356/27.06.2003 год. на РДД гр. В. Т., в частта, в която на ЕТ “Плантафарм – М. Н.”, гр. В. е увеличен финансовия резултат за 2001 год. със сумата 1490,46 лв. и за 2002 год. със сумата 4307,50 лв., в резултат на увеличението е определено допълнително данъчно задължение по чл.35 от ЗОДФЛ в размер на 380,95 лв. за 2001 год. и 411,12 лв. за 2002 год. и лихва за просрочие в размер на 55,30 лв.

В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на решението, изразяваща се в нарушение на материалния и процесуалния закон, иска се обезсилване частично и отмяна в останалата част на решението, както и присъждане на разноски по делото.

Ответникът - ЕТ “Плантафарм – М. Н.”, представляван от М. Й. Н., гр. В. не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадени в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество – основателна.

С ДРА № 171/21.04.2003 год. на ТДД - Видин, издаден на ЕТ “Плантафарм - М. Н.” е извършено увеличение на финансовия резултат за 2001 год. - с 1 490,46 лв. и за 2002 год. - с 4 307,50 лв. За доходите на едноличния търговец е определена данъчна основа за облагане по реда на глава втора от ЗКПО за 2001 год. в размер на 3735,46 лв. и за 2002 год. в размер на 6314,50лв.

Настоящата инстанция намира, че постановеното решение е недопустимо поради произнасяне “плюс петитум” в една своя част и неправилно, поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствения материал и разпределение на доказателствената тежест, както и формирани от съда правни изводи в противоречие с материалния закон.

Съдът е приел в мотивите, че в хода на съдебното производство се поддържа жалбата както срещу увеличението на финансовия резултат за 2001 год. и 2002 год., така и срещу допълнително определените данъчни задължения по чл.35 от ЗОДФЛ за 2001 год. - 380,95 лв. и за 2002 год. - 411,12 лв. и съответните лихви. С това съдът е допуснал грешка при определяне на спорния предмет по делото. Подадена е една жалба срещу издадените ДРА № 171/21.04.2003 год. и ДРА № 172/21.04.2003 год. С Решение № 356/27.06.2003 год. РДД потвърждава законосъобразността и на двата акта. Отново е подадена една жалба до съда срещу двата акта. Окръжният съд с определение за образуване на дело постановява разделянето им в отделни съдебни производства. В съдебно заседание на 23.02.2004 год. по дело № 559/2003 год., във връзка с изразеното становище на процесуалния представител по дело 558/2003 год., съдът е направил констатацията, че производството по а. х.д. № 559/2003 год. е против ДРА № 172/21.04.2003 год. за данъчната основа на ревизирания субект в качеството му на физическо лице. Изрично в съдебно заседание на 23.02.2004 год., процесуалният представител на жалбоподателя, в производството по а. х.д. № 558/2003 год. е представил пълномощно, вносна бележка за държавна такса, която да се счита за внесена по а. х.д. № 558/2003 год. по описа на ВТОС и поддържа жалбата, в частта касаеща увеличението на финансовия резултат и определянето на данъчната основа по ЗКПО, т. е. това за което в с. з., в негово присъствие, е уточнено, че е предмет на дело № 558/03 год. и касае ДРА № 171/21.04.2003 год. Производството по а. х.д. № 559/03 год., отнасящо се до ДРА № 172/21.04.2003 год., с който всъщност са определени допълнително данъчни задължения по чл.35 от ЗОДФЛ е прекратено, поради нередовност на жалбата - невнесена държавна такса и определението е влязло в сила.

След като титулярът на правото е решил да го упражни само срещу ДРА № 171/21.04.2003 год., касаещ ЗДДС, ЗМДТ и др., но не и определянето на данъчните задължения по чл.35 от ЗОДФЛ, то произнасянето на съда по отношение и на тях е недопустимо. Произнасянето на съда в диспозитива по отношение и на допълнително определените данъчни задължения по чл.35 от ЗОДФЛ е произнасяне “плюс петитум”. По отношение на тази част съдът не разполага с правомощието да се произнесе с решение. След като веднъж с определение ВТОС е приел, че такова обединяване на обжалването на два ДРА в едно съдебно производство противоречи на основни принципи на административния процес е разделил производството. Окръжният съд е образувал две съдебни дела с номера съответно № 558/03 год. и 559/03 год., като приема, че № 558 касае ДРА № 171/03 год., а № 559 - ДРА № 172/03 год., а в Решението си от 13.05.2004 год. по д. № 558/2003 год. съдът приема обратното и се произнася в диспозива и за задълженията, определени с ДРА № 172/21.04.2003 год. В тази си част съдебното решение се явява недопустимо.

Приетото за установено от фактическа страна от окръжния съд относно ДРА № 171/21.04.2003 год. е изградено на повърхностна преценка на доказателствата, поради което правните изводи за необоснованост на фактическите констатации в ДРА и за нарушение на материалния закон са неправилни. За 2001 год. и 2002 год. едноличният търговец е осчетоводил по дебита на сметка 602 “Разходи за външни услуги” суми съответно 1490,46 лв. и 4307,50 лв.Тези разходи са представени като изплатени възнаграждения по сключени граждански договори. Като първичен счетоводен документ, въз основа на който е направено счетоводното записване са представени 2бр. граждански договори за 2001 год. и 4бр. за 2002 год., съвместени върху един хартиен носител с бланки на протоколи за предаване на работата. След като тези докумети са натоварени в случая с функцията на първичен счетоводен документ, то те трябва да отговорят на предназначението на такива - носители на информация за регистрирана за пръв път стопанска операция. Това в съответствие със ЗСч. трябва да стане по начин позволяващ последващ контрол, включително и данъчен. Предпоставка за това законодателят създава с реквизитите на първичния счетоводен документ. Данъчният орган е установил, че представените документи не отговарят на изискванията на първичен счетоводен документ по смисъла на чл.8, ал.1, т.6 и т.7 от ЗСч отм. и чл.7, ал.1, т.4 от ЗСч., защото не съдържат информация за предмета и натуралното изражение на договорираните услуги, липсват и доказателства за тяхното реално осъществяване, тъй като не са попълнени данни в протоколите, удостоверяващи приемането на извършената работа - например Договор № 2/10.09.2002 год., в който е посочено, че се споразумяват да се извърши боядисване на аптеката с техника и материали на изпълнителя, без да е посочено за каква площ става въпрос, без да е уговорена цена и т. н. Констативния протокол към същия не е попълнен и не е подписан от изпълнителя, а разписката за заплащането не е оформена. С отчитането на разходи, които не са документално доказани, съгласно изискванията на ЗСч., едноличният търговец неправомерно е намалил финансовия си резултат, поради което е начислил корпоративни данъци в по-малък размер. При тази фактическа обстановка правилно е приложена разпоредбата на чл.23, ал.2, т.13 от ЗКПО от данъчния орган. Въпросните формуляри не са утвърден от държавен орган образец, та да се пратендира данъчната администрация да ги зачита априори. В рамките на данъчното производство са законодателно закрепени принципите, визирани в чл.7, ал.1 и ал.2 от ДПК, които сочат, че данъчните органи изпълняват своите функции самостоятелно и само въз основа на закона, като въпроси отнасящи се до данъчното облагане не могат да бъдат решавани от други административни органи. От друга страна, данъчните органи са оспорили фактите, отразени в тези документи в резултат на съвкупната им преценка с други доказателства, събрани в хода на ревизионното производство. Така че, има спор за факти, породен от липса на надлежни доказателствени средства, които да обосноват тезата на жалбоподателя. Съдът не е отчел, че за 2001 год., съгласно приложените декларации по чл.41 от ЗОДФЛ лицата Й. М. Н. и А. В. Н. са декларирали и доходи от трудови правоотношения с ЕТ “Плантафарм - М. Н.”, следователно са свързани лица по смисъла на §1, т.3, б.”б” от ДР на ЗКПО, което от своя страна е още едно основание за увеличение на финансовия резултат - чл.23, ал.2, т.16 от ЗКПО. Съдът не е отчел привидността, която е създадена чрез оформянето на документите и декларирането на тези доходи. В тази връзка, не е ясно как работата по класификацията на лекарствените продукти в една аптека е възложена по граждански договор. Във връзка с гореизложеното, като не е обсъдил представените с данъчната преписка писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът е нарушил правилото на чл.188,ал.1 от ГПК. Нарушението на това съдопроизводствено правило е съществено, тъй като е довело да формиране на неверни заключения относно релевантните за спора факти и е предпоставило извода за необоснованост на фактическите констатации в ДРА, Това от своя страна е способствало за постановяване на правния извод, че разходите са доказани по надлежния ред и не е налице основание за приложението на чл.23, ал.2, т.13 от ЗКПО. Този извод на съда е в противоречие с материалния закон.

Другото процесуално нарушение е, че като е приел фактическите констатации на данъчните органи за необосновани, при липса на проведено пълно насрещно доказване в съдебната фаза, окръжният съд е нарушил правилото на чл.108, ал.8 от ДПК и не е зачел действието на необорената презумция за вярнаст на фактическите констатации на ДРА в хода на обжалването.

При така изложените съображения, настоящата инстанция намира, че решението на ВОС, с което е уважена жалбата на ЕТ “Плантафарм - М. Н.” следва да бъде отменено, а данъчните актове – потвърдени.

С оглед изхода на делото следва да се присъдят разноски на Директора на Дирекция “ОУИ” при ЦУ на НАП, гр. В. Т., представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 92 лева за явяване пред всяка инстанция или общо в размер на 184 лв., изчислено съобразно материалния интерес, по реда на Наредба №1/01.10.1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл.40, ал.1 и 2 ЗВАС, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА

решение от 13.05.2004 год. по адм. д. № 558/2003 год. на Великотърновския окръжен съд, административно отделение, с което е отменен ДРА № 171/21.04.2003 год., издаден от ТДД гр. В., потвърден с Решение № 356/27.06.2003 год. на РДД гр. В. Т., в частта, с която е определено допълнително данъчно задължение по чл.35 от ЗОДФЛ в размер на 380,95 лв. за 2001 год. и 411,12 лв. за 2002 год. и лихва за просрочие в размер на 55,30 лв. ОТМЕНЯ

в останалата си част решение от 13.05.2004 год. по адм. д. № 558/2003 год. на Великотърновския окръжен съд, административно отделение, с което е отменен ДРА № 171/21.04.2003 год., издаден от ТДД гр. В., потвърден с Решение № 356/27.06.2003 год. на РДД гр. В. Т. И В. Т. П.: ОТХВЪРЛЯ

жалбата на ЕТ “Плантафарм – М. Н.”, представляван от М. Й. Н., гр. В. срещу ДРА № 171/21.04.2003 год., издаден от ТДД гр. В., потвърден с Решение № 356/27.06.2003 год. на РДД гр. В. Т. изцяло. ОСЪЖДА

ЕТ “Плантафарм – М. Н.”, представляван от М. Й. Н., гр. В., да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 184 /сто осемдесет и четири/ лева на Директор на Дирекция “ОУИ” при ЦУ на НАП, гр. В. Т.. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Й. К.в

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Ч./п/ М. М.

М.Ч.