Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/ - гр. С., чрез пълномощника юрисконсулт И. А., против решение № 249/23.12.2010г., постановено по адм. дело № 23/2010г. по описа на Административния съд – гр. С., в частта, с която е отменена заповед № РД-15-2/21.01.2010г. на директора на РЗОК – гр. С.. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, според които съдът неправилно е приел, че отказът за сключване на индивидуален договор по определени клинични пътеки е постановен в нарушение на чл. 59, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, тъй като въведеното изискване е продиктувано от изричния критерий за достъпност и качество на медицинската помощ в чл. 59в, т. 3 ЗЗО. Според касатора, след като в закона не е даден критерий, според който да се прецени дали лечебното заведение отговаря на посоченото изискване, то отказът за сключване на договор правилно е обоснован с указанията, дадени в писмо изх. №20-00-7/12.01.2010г. на председателя на УС на БЛС и директора на НЗОК и Протокол от 14.01.2010г., издадени на основание чл. 3 от НРД по тълкуването и приложението му, за наличието на двама лекари със специалност и един без за осигуряване на 24-часово дежурство за спешна помощ. По съображения в този смисъл касаторът моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против заповедта. Ответникът по касационната жалба –

„М”ЕООД за присъждане на направените разноски, е основателно. От доказателствата по делото се установява, че страната е направила разноски в размер на 200 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно договор за правна защита и съдействие серия Б №00043036 от 27.01.2011г. поради това и...