Производството е по реда на чл.160, ал.6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на

"Л. П." ООД, с. Ч., община С., срещу решение № І - 267/29.12.2006 г. по ахд № 1128/2006 г. на Бургаски окръжен съд, административно отделение, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № 20000270/ 14.07.2006 г. на орган по приходите на ТД на НАП, гр. С., потвърден с решение № РД -10 -422/ 25.09.2006 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Б., при Централно управление на Националната агенция за приходите. Касаторът поддържа в касационната жалба, че атакуваното решение е неправилно - материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба -

директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Б., при Централно управление на Националната агенция за приходите, не взима становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл.209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, БОС е приел, че с РА законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя в размер на 6 515 лв. за данъчни периоди м.11 -12.2003 г., м.06,08,09.2004 г. по фактури, издадени от "К. Е. И." ООД, ЕТ "Импорт - И. В." и "Фортуна -5" ООД. По доставките на

"К. Е. И." ООД постановеният отказ е в съответствие с разпоредбата на чл.65, ал.4, т.4 и ал.5 от ЗДДС, тъй като доставчикът не е представил поисканите от него доказателства от значение за определяне на данъчните задължения в дадения му срок - а именно доказателства за извършване на доставките, за счетоводната отчетност...