Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 43, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) - отменен.
Образувано е по жалба на "Т. С. АД срещу решение № 1170 от 18.12.2008 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК – 560/2008 година. В нея са развити доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му.
Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Върховният административен съд намира, че жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:
Производството пред КЗК е започнало при условията на чл. 36, ал. 1, т. 3 от ЗЗК отм. . Комисията се е самосезирала след публикации в редица ежедневници и получени сигнали от граждани, според които "Т. С. АД е предприела мерки по преустановяване подаването на топла вода и топлоенергия към жилищни сгради на територията на гр. С. поради просрочени за повече от два месеца задължения от потребителите (100 % или 90 % от тях в ЕС), неправилно формира сметките им при свалени радиатори и липса на топломери, начислява по-голямо количество енергия за подгряване на топлата вода от реално отчетеното по главния топломер, съществуват проблеми с качеството на услугата, липсват сключени договори с топлофикационното дружество, налице е невъзможност за пълен отказ от предоставянето на услугата, вменява се задължение на наемодателя да заплаща консумираната от наемателя топлинна енергия, при положение, че последният е титуляр по партидата и др.
След проведеното проучване, с оспореното решение КЗК е приела за установено, че като единствен участник на съответния продуктов и географски пазар "Т. С. е предприятие с господстващо положение по смисъла на чл. 17, ал. 1 от ЗЗК и е извършила две нарушения на забраната за злоупотреба с него. Дружеството е санкционирано със сумата 300 000 лева за извършено нарушение по чл. 18 от ЗЗК, състоящо се в неправомерно спиране на топлоснабдяването и със сумата 150 000 лева за извършено нарушение по чл. 18, т. 1 от ЗЗК, състоящо се в искане собственикът на отдаден под наем имот да заплаща задълженията на наемателя - титуляр по партидатата за доставяне на топлинна енергия в имота, като е постановено прекратяване на тези нарушения.
Недоволен от решението, жалбоподателят поддържа, че то е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва изводите на КЗК за наличие на господстващо положение и за съставомерност на констатираните нарушения по чл. 18 от ЗЗК, и алтернативно - размерът на наложените санкции, който счита за завишен.
Съдът, като прецени събраните по преписката доказателства, доводите и възраженията на страните, намира, че жалбата е неоснователна.
Оспореното решение на КЗК е прието от компетентния административен орган, в изискуемата се форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Фактическата обстановка е установена вярно и съобразно данните по административната преписка, поради което се възприема изцяло от съда и не следва да се преповтаря.
КЗК не е допуснала и нарушение на материалния закон. Съгласно
чл. 18 от сега отменения ЗЗК (ред., ДВ, бр. 9 от 2003 г.) забранени са действията на предприятия с монополно или господстващо положение, както и действията на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията и/или увреждане интересите на потребителите, като примерни хипотези на съставомерност на нарушенията на антимонополната забрана са изброени в пет точки. Според т. 1 на разпоредбата такова нарушение представлява прякото или косвено налагане на цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия.
Правилно секторният регулатор е констатирал, че "Т. С. АД е едиственото предприятие, което на територията на гр. С. осъществява производство, пренос и доставка на топлинна енергия. За да достигне до извода за липса както на реална, така и на потенциална конкуренция, комисията е разгледала функционалните и потребителските характеристики на този продукт и го е съпоставила с останалите енергийни продукти. Обосновано е прието, че са налице различия както в характеристиките, така и в цените и потребителското търсене. Доводите на жалбоподателя, че има технологична възможност за потребителите да използват алтернативни начини за отопление - газ, твърди и течни горива и др., не обосновава различно становище на съдебния състав от това на регулатора, с оглед практическата възможност за взаимозаменяемост на топлинната енергия с други продукти, което подробно е анализирано в оспореното решение. Поради това съдът споделя заключението на КЗК, че
"Т. С. АД притежава господстващо положение на релевантния пазар при наличие на предпоставките по чл. 17, ал. 1 от ЗЗК.
Правилно е прието, че прекъсването на топлоснабдяването в жилищни сгради, в които наред с потребителите с натрупани парични задължения, има и редовни платци, които по този начин се лишават от ползване на услугата, е незаконосъобразно.
Съгласно чл. 69 от Закона за енергетиката (ЗЕ), енергийните предприятия са длъжни да обезпечават сигурността на снабдяването, непрекъснатостта и качеството на топлинната енергия, като според чл. 47, ал. 1, т. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т. С. АД на потребители в гр. С., спиране на топлоснабдяването може да бъде извършено след предварително писмено предупреждение
(15 дневно предизвестие и седемдневен срок за доброволно изпълнение)
при незаплащане на дължимите суми за срок повече от два месеца след определения срок на плащане.
Безспорно е, че ЕС в сградите със спряно топлоснабдяване (51 на брой) са имали натрупани парични задължения за продължителен период от време, но само по отношение на 20 от тях неиздължеността е 100 %, т. е. лишени от услугата се оказват и изрядните потребители. При това положение, освен че прекъсването на подаването на топлинна енергия е крайна мярка, която е допустимо да бъде приложена само при положение, че са изчерпани всички останали възможности за уреждане на отношенията между страните във връзка с изплащане на дължимите суми за предоставената услуга (
напр. споразумения за разсрочено плащане, събиране на сумите по съдебен ред), използването й е абсолютно неправомерно спрямо изправните потребители. Освен това, в случая КЗК е установила и неспазване на регламентирания ред за уведомяване на длъжниците, както и неизчакване да изтече срокът за доброволно плащане преди спиране на топлоподаването на цялата сграда. Няма представени по преписката писмени документи, удостоверяващи отказ на неизправни потребители да осигурят достъп за индивидуалното им изключване от сградната инсталация чрез прекъсване на връзката между нея и отоплителните тела в имота, което е довело до прекъсване на топлоснабдяването за всички членове на етажната собственост, включително за тези с погасени задължения. Това поведение на "Т. С. АД освен, че е незаконосъобразно, е и икономически необосновано, предвид съотношението между размера на неплатените сметки с дълга на топлофикационното дружество към доставчика "Булгаргаз" ЕАД. Задълженията на битовите потребители представляват незначителна част от този дълг и не биха осигурили необходимия паричен ресурс за погасяването му, а от друга страна, предприетият неправомерен натиск се е оказал неефективен и не е довел на практика до издължаване на дължимите суми.
Поради тези съображения, съдът споделя извода на КЗК за наличие на нарушение по чл. 18 от ЗЗК, извършено от "Т. С. АД под формата на експлоатативна злоупотреба с господстващо положение на съответния пазар.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за липса на нарушение по чл. 18, т. 1 от ЗЗК.
Видно от събраните доказателства и фактическия анализ на решението, наемателят "Медия-96" ООД е вписан в партидата за имота като наемател и ползвател на същия, както и като потребител на топлинна енергия. На името на дружеството е открита партида от "Т. С. АД въз основа на подадено заявление от наемателя. Поради това, както и съобразно Общите условия, търговецът се явява титуляр на партидата за топлоснабдяване на имота и купувач на топлинна енергия. Следователно, търсенето на отговорност за заплащането й от страна на наемодателя без законова регламентация за това следва да се квалифицира като налагане на нелоялни търговски условия спрямо него. Без значение е обстоятелството, че наемателят отказва да сключи договор с енергийното предприятие. С фактическото предоставяне на услугата той, а не наемодателят е задължено лице. Цитираната в жалбата разпоредба на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е неотносима към правния спор, тъй като касае задълженията на собствениците или титулярите на вещни права върху недвижими имоти да монтират за своя сметка средства за дялово разпределение на топлинна енергия.
При определяне на санкцията, комисията правилно е приела, че нарушението по чл. 18 от ЗЗК е тежко, със значителен негативен ефект на релевантния пазар и вреда за потребителите. Въпреки краткотрайния период от време, в който е осъществено нарушението, неправомерното спиране на топлоснабдяването на значителен брой жилищни сгради е предприето непосредствено преди началото на отоплителния сезон, при невъзможност на потребителите да се преориентират към друг доставчик на същата или алтернативна услуга. Поради това те са били изправени пред принудителен избор на друг начин на отопление или невъзможност да ползват такова в есенно-зимния сезон. Тези съображения и реализираните финансови приходи от дейността на "Т. С. АД са обосновали извода на КЗК на дружеството да бъде наложената максималната имуществена санкция по чл. 59, ал. 1 от ЗЗК в размер на 300 000 лева, която съдът счита за правилно определена.
Не могат да бъдат споделени обаче съображенията, че за нарушението по чл. 18, т. 1 от ЗЗК жалбоподателят следва да бъде санкциониран със 150 000 лева. То също е тежко по своя характер, действително е налице продължително бездействие от страна на жалбоподателя, при условие, че от ноември 2001 г. започват да се трупат неплатени сметки от "Медия-96" ООД за консумирана топлинна енергия. Следва да се отчете обаче, че претенциите на "Т. С. АД за заплащането им от страна на наемодателя В. Я. са от 2008 г. и не са удовлетворени. Вярно е, че нарушението не е резултатно по своя характер и не изисква конкретно облагодетелстване на предприятието с господстващо положение или настъпване на вреда за потребителите, но доколкото осъществянето му е установено за един изолиран случай, без доказателства налагането на нелоялни търговски условия и предявяването на претенции за солидарна отговорност между наемател и наемодател да е широко застъпена практика, съдът намира, че размерът на наложената имуществена санкция е завишен. Съобразно релевантните за спора обстоятелства, същата следва да бъде намалена до размер между минималния и средния предвиден в закона, а именно - 75 000 лева.
Предвид изложеното, решение № 1170 от 18.12.2008 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК – 560/2008 г. следва да се отмени в частта, с която за нарушение по чл. 18, т. 1 от ЗЗК отм. на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 150 000 лева за разликата над 75 000 лева, а в останалата част жалбата на "Т. С. АД следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на спора следва да се уважи искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се осъди жалбоподателят да заплати на КЗК сумата 150 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 и 4 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение № 1170 от 18.12.2008 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК – 560/2008 г., с което на "Т. С. АД за извършено нарушение по чл. 18, т. 1 от Закона за защита на конкуренцията отм. е наложена имуществена санкция в частта над размера от 75 000 (седемдесет и пет хиляди лева) до пълния размер от 150 000 (сто и петдесет хиляди лева).
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на
"Т. С. АД срещу същото решение в останалата част.
ОСЪЖДА
"Т. С. АД да заплати на Комисията за защита на конкуренцията сумата 150 (сто и петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Д. Д.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Ю. К./п/ И. Р.
Д.Д.