Чл. 18. (1) Определени категории споразумения, решения и съгласувани практики, които отговарят на изискванията по чл. 17, могат да бъдат освободени от забраната по чл. 15 с решение на комисията, което не подлежи на обжалване. То се публикува в регистъра по чл. 68.

(2) Когато комисията установи в резултат на проучване, че дадено споразумение, решение или съгласувана практика, попадащи в обхвата на решението по ал. 1, не са в съответствие с изискванията по чл. 17, тя постановява, че решението за групово освобождаване не се прилага в конкретния случай, като не налага предвидената в закона санкция за нарушение по чл. 15 и посочва срок, в който страните трябва да приведат споразумението си в съответствие с чл. 17 или да го прекратят.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г.) Когато комисията установи в резултат на проучване, че определено споразумение, решение или съгласувана практика има несъвместим с чл. 101, ал. 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз ефект върху територията на страната или на част от нея, притежаваща всички характеристики на отделен географски пазар, тя постановява, че разпоредбите на съответния регламент на Европейския съюз за групово освобождаване от забраната по чл. 101, ал. 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз не се прилагат в конкретния случай, като не налага предвидената в закона санкция за нарушение по чл. 101, ал. 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз и посочва срок, в който страните трябва да приведат споразумението си в съответствие с изискванията на чл. 101, ал. 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз или да го прекратят.