Производството е по реда на чл.160, ал.6 ДОПК вр. с чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по две касационни жалби, поданени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"- гр. П., (с предишно наименование Д "ОУИ" - гр. П.) и от “АГРОКОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД - гр. С. З., с адрес на управление: гр. С. З., бул. Ц. С. велики” № 112.

Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. П. обжалва Решение № 2645 от 04.12.2012 г. на Административен съд - гр. П., I отделение, XIV състав, поставено по адм. дело 1896 по описа за 2011 на този съд, в частта, с която е отменен ревизионен акт № 131003855/28.03.2011 г., издаден главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. П., офис Пазарджик, потвърден с решение № 515/14.06.2011 г. на директора на Дирекция “ОУИ” при ЦУ на НАП гр. П., издаден на “АГРОКОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД - гр. С. З. и е признато правото му на приспадане на данъчен кредит в размер на 30 000 лв., ведно с лихви от 4 254,88 лв., за данъчен период м. 10.2009 година. В касационната жалба се твърди, че решението в тази част е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на жалбата против РА за посочения период. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

“АГРОКОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД - гр. С. З., с адрес на управление: гр. С. З., бул. Ц. С. велики” 112 обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата против ревизионен акт № 131003855/28.03.2011 г. издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. П., офис Пазарджик, потвърден с решение № 515/14.06.2011 г. на директора на Дирекция “ОУИ” при ЦУ на НАП гр. П.. Според търговеца решението в обжалваната част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът претендира отмяна на решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, пререшаване на делото чрез отмяна на съответната част на РА. Моли за присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл.218 и чл.220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими, а по същество те са неоснователни.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт № 131003855/ 28.03.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. П., офис Пазарджик, потвърден с решение № 515/14.06.2011 г. на директора на Дирекция “ОУИ” при ЦУ на НАП гр. П., с който на дружеството е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 961 535,33 лв., ведно с лихви от 219 313,43 лева.

Изложени са мотиви, че оспореният ревизионен акт, потвърден с решение № 515/14.06.2011 г. на директора на Дирекция “ОУИ” при ЦУ на НАП гр. П., е издаден от компетентен орган и при спазване на административно - производствените правила, поради което е правно валиден. След това съдът е разгледал материалната законосъобразност на оспорения акт. В тази насока са изложени мотиви по отношение на констатациите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по отделни доставчици.

В мотивите си съдът е изложил доводи в подкрепа на възприетата от него теза за цялостна законосъобразност на констатациите на приходния орган с изключение на данъчен период м. 10.2009 г. по 7 броя фактури, издадени от „И. В.“ ЕООД с предмет на доставката „монтаж на технологично оборудване“ на обекти в различни населени места. Според първостепенният съд правилно е отказано правото на данъчен кредит по фактури издадени от доставчиците „Профи стил 2008“ ЕООД, „Стройко 09“ ЕООД, „Империал 08“ ЕООД, „Би Ай Би България“ ЕООД и „Петров 2“ ЕООД. Прието, че в доказателствена тежест на жалбоподателя като ревизирано лице, твърдящо положителния факт на възникнало право за приспадане на данъчен кредит, е да установи по несъмнен начин обема, вида и стойността на доставката по фактурите, действителното й изпълнение, приемане. Първоинстанционният съд е посочил в решението си, че горното не е сторено от жалбоподателя, вследствие на което е приел липсата на реална доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 ЗДДС.

Относно доставките по 7 броя фактури, издадени от „И. В.“ ЕООД с предмет „монтаж на технологично оборудване“ на обекти в различни населени места, в приемо – предавателните протоколи е посочено кое конкретно оборудване на кой конкретен обект е монтирано, като същите са подписани двустранно от страните по договора и е констатирано изпълнението на работите на място в обектите на трети лица, към един по-късен момент. Обстоятелството дали работниците разполагат с необходимата квалификация да монтират подобно оборудване е въпрос, по който органите по приходите няма компетентност да се произнасят, още повече, че не се спори, че трима от работниците са назначени на длъжност „строителни работници“. Първостепенният съд е приел в мотивите си, че ревизионният акт е незаконосъобразен в тази му част и го е отменил за непризнатия данъчен кредит за данъчен период м. 10.2009 г. в размер на 30 000 лв., ведно с прилежащите лихви. По жалбата на

Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"- гр. П. против отменителната част от решението . Жалбата е неоснователна.

Релевират се доводи според които административният съд не е съобразил обстоятелствата, че ревизираното дружество не е представило доказателства за ангажирани подизпълнители. Липсата на достатъчно доказателства за материалната, техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на прекия доставчик, при наличието в процесния казус на данни за безспорно инсталирано технологично обурудване в обектите, не следва да има за последица отказа на правото на данъчен кредит. Случаят е идентичен от фактическа страна с фактите по главните производство по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011, поради което следва да бъде съобразено даденото тълкуване, с постановеното по делата решение на Съда на Европейския съюз. Решенията следват постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик.

Неотносимо към спора по главния факт е обстоятелството, че от страна на дружествата не са спазени изискванията на осигурителното законодателство и трудовото законодателство. Липсата на достатъчно доказателства относно изплатени възнаграждения на наети на договор физически лица, респективно на заплатени осигуровки само по себе си, при доказан факт на осъществяване на данъчното събитие - облагаема доставка не е относима към правото на данъчен кредит за получателя, тъй като основно понятие на ЗДДС е това за облагаемата доставка. Ето защо не може да бъде основание за отказ на данъчен кредит за получателя по доставките. По делото са представени надлежни доказателства за изпълнение на процесните доставки, в каквато насока е и заключението на вещото лице, неоспорено от страните.

Съдът е обсъдил горните доказателства при формиране на преценката за реалност на процесните доставки и за наличието на данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС. От съвкупният анализ на всички доказателства се установява, че процесните монтаж на „технологично оборудване“, предмет на издадените от прекия доставчик фактури са фактически осъществени на процесните обекти. Това означава, че по всички тях е налице данъчно събитие свързано с доставката на това обурудване, от което следва, че по отношение на същия са налице предпоставките на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС за признаване на правото му на данъчен кредит, обратно на приетото от съда.

По жалбата на “АГРОКОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД - гр. С. З., с адрес на управление: гр. С. З., бул. Ц. С. велики” № 11 против отменителната част на решението.

Оплакванията, свързани с тази жалба са неоснователни и решението в тази част следва да бъде оставено в сила.

Административният съд е описал подробно установената фактическа обстановка, констатациите на органа по прихода за непризнаване на право на данъчен кредит по фактури издадени от доставчиците "Електроникс" ООД, ЕТ ”Архитектурно бюро Авангард”, Аспект - АС, Би Ай Би – България ЕООД, Петров №2 ЕООД, Пи - ес груп ООД, и др., за които няма данни да са осчетоводени, да е извършено плащане по тях и които също са включени в общата сума на отказания данъчен кредит. От събраните в хода на делото доказателства и във връзка с оплакванията на ревизираното дружество, първостепенният съд е изложил правни изводи за материалната законосъобразност на акта в тази част.

Непризнаването на право на данъчен кредит по фактурите на посоченият по-горе доставчици не е поради незачитане на обстоятелствата, изложени в касационната жалба на АГРОКОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД - гр. С. З., а поради липса на данъчно събитие по всяка една фактурите. В тази насока съдът е направил коректен анализ на всяка една от фактурите, съобразил е всички относими обстоятелствата, като към тези му изводи няма направени никакви оплаквания от касатора. Първоинстанционният съд е направил правилни изводи въз основа на събраните доказателства. Не са налице сочените от касатора основания за отмяна на оспорваната част от първоинстанционното решение. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът правилно е приел, че по делото не са налице категорични доказателства, установяващи реалното извършване на доставките по процесните фактури.

Възраженията в касационната жалба преповтарят възраженията, наведени в първоинстанционната жалба, на които административният съд е отговорил като е изложил подробни мотиви, които настоящият съдебен състав споделя и счита, че не следва да бъдат преповтаряни.

Съдът се е произнесъл в 11 пункта по делото, с подробни мотиви, като е проследил доставките от "Електроникс" ООД, ЕТ ”Архитектурно бюро Авангард”, Аспект - АС, Би Ай Би – България ЕООД, Петров №2 ЕООД, Пи - ес груп ООД, и др. За всеки от доставчиците са проследени действията на ревизиращия орган, исканията за предоставяне на документи и обяснения от ДЗЛ. Анализирани са предпоставките за отказа, да се признае право на приспадане на данъчен кредит, като са обсъдени и представените експертни заключения - неоспорени от страните.

В случая събраните доказателства не са достатъчни за установяване реалното изпълнение на доставките. Фактурите, по които е упражнено право на данъчен кредит са издадени без основание. Данъкът е начисляван неправомерно, без да е налице извършена облагаема доставка на услуга. Обсъдени са липсата на условията на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС за осъщественото вътреобщностно придобиване на стоката от получателя „АГРОКОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД. На основание чл. 71, т. 5 от ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 017.03 лева.

Реалното извършване на облагаема доставка е основно законово изискване за възникване правото на данъчен кредит, съдържащо се в понятието за данъчен кредит. В конкретния случай поради непредставянето на доказателства за реалност на доставките, не е изпълнено изискването на чл. 25, ал. 2 ЗДДС

, тоест не е налице възникнало данъчно събитие. Налице е хипотезата на

чл. 70, ал. 5 ЗДДС

, тъй като процесните фактури обективират неправомерно начислен данък, поради което на жалбоподателя правилно е отказан данъчен кредит.

С оглед на изложеното, обжалваното решение на Пловдивския административен съд като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила на основание

чл. 222, ал. 2, предл. 1 АПК

.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание

чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 2645 от 04.12.2012 г. на Административен съд - гр. П., I отделение, XIV състав, постановено по адм. дело 1896 по описа за 2011 година на този съд.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ М. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Р./п/ С. П.

М.М.