Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с § 4, ал. 1 и 2 от преходните и заключителни разпоредби на същия кодекс.
Образувано е по касационна жалба на Ц. П. А. от гр. Р. срещу решение № 44 от 12.07.2006 г. по адм. дело № 83/2006 г. на Пернишкия окръжен съд.
Касационната жалба е подадена по пощата в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
От данните по делото е видно, че въз основа на експертно решение № 1221 от 06.07.1982 г. на ТЕЛК - обща (тогава Трудово експертна лекарска комисия), с решение № 02275 от 21.09.1982 г. на Окръжна дирекция за пенсионно осигуряване - гр. П. на касационната жалбоподателка е била отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване при условията на втора група инвалидност, но за срока на инвалидизирането по решението на ТЕЛК. На 16.11.2000 г. тази пенсия за втора група инвалидност е била отпусната на касационната жалбоподателка пожизнено.
Поредното преосвидетелстване на касационната жалбоподателка от ТЕЛК - обща (вече Териториална експертна лекарска комисия) е било направено с експертно решение № 1849 от 20.09.2004 г. на тази комисия. С него й е определена 74,8 % трайно намалена работоспособност, но сезирана с жалба от касационната жалбоподателка, Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) с експертно решение № 378 от 12.05.2005 г. е отменила експертното решение на ТЕЛК по оценката на работоспособността и е дала ново, вече за 66,5 % трайно намалена работоспособност. Поради това с разпореждане от 14.10.2005 г. началникът на отдел "Пенсии" при Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. П. е отменил предходното свое разпореждане от 12.10.2004 г., намалил е пенсията на жалбоподателката, като е определил нов размер, съобразен с новия процент на трайно намалената работоспособност и е прекратил отпуснатата й лична социална пенсия за инвалидност, всичко това считано от 20.09.2004 г. (датата на експертното решение на ТЕЛК, отменено от НЕЛК). Със същото разпореждане началникът на отдел "Пенсии" е разпоредил: "Неправилно получената сума от пенсията да се събира от лицето съгласно чл. 114, ал. 1 КСО". С последващо разпореждане от 24.10.2005 г. началникът на отдел "Пенсии" е конкретизирал размера на задължението и е разпоредил дължимата сума да бъде събрана от пенсията на жалбоподателката със съответната лихва. Касационната жалбоподателка е оспорила последното разпореждане (от 24.10.2005 г.) пред директора на РУСО с довода, че до датата 12.05.2005 г., на която е издадено решението на НЕЛК, тя е имала експертно решение на ТЕЛК за 74,8 % трайно намалена работоспособност. С последваща жалба е оспорила и законосъобразността на разпореждането от 14.10.2005 г.
С решение от 15.12.2005 г. директорът на РУСО е отхвърлил жалбите като неоснователни. За да постанови този резултат директорът на РУСО се е позовал на данните в разменената между РУСО и НЕЛК преписка за изясняване на въпроса защо местната картотека на медицинската експертиза е изпратила служебно на РУСО решението на ТЕЛК, щом като то е било обжалвано от пенсионера (жалбоподателката). Въз основа на тези данни директорът на РУСО е приел, че касационната жалбоподателка не е спазила предвидения от закона ред за обжалване на ЕР на ТЕЛК, а така също не е уведомила Картотеката за медицинските експертни досиета (КМЕД) и в срока по чл. 14 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) не е уведомила своевременно пенсионните органи за обстоятелството, което се отразява върху основанието за получаване на пенсиите.
Сезиран от касационната жалбоподателка Пернишкият окръжен съд с посоченото по-горе решение е отхвърлил жалбата срещу актовете на пенсионните органи. За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че с оглед на по-малкия размер на пенсията, определен с разпореждането от 14.10.2005 г., за периода от 12.10.2004 г. до 14.10.2005 г. тя е получавала по-голям размер пенсия, поради което и дължи възстановяване на разликата по чл. 114, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Пернишкият окръжен съд е приел още, че в конкретния случай не може да намери приложение разпоредбата на чл. 114, ал. 2 КСО, тъй като жалбоподателката е знаела, че решението на ТЕЛК, въз основа на което е определен нов размер на пенсията й, е обжалвано и не е влязло в сила, но не е уведомила за това компетентните органи. Ако тя бе направила това, нов размер на пенсията е щял да й бъде определен едва след влизането на решението на ТЕЛК в сила.
Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано.
Пернишкият окръжен съд въобще не е обсъдил решаващите мотиви, изложени от директора на РУСО, а именно: "Имайки предвид, че ТЕЛК е административен орган на медицинската експертиза на работоспособността, то към изричната разпоредба на чл. 112 от Закона за здравето (ЗЗ) субсидиарно се прилага и разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Закона за административното производство (ЗАП), по силата на която жалбата се подава чрез административния орган, постановил експертното решение, т. е. в конкретния случай Ц. А. е следвало да подаде своята жалба чрез съответната КМЕД (РКМЕ). Неспазването на предвидения от закона ред и неуведомяването от Ц. А. на ТЕЛК - обща, гр. П., за наличието на нейната жалба срещу постановеното ЕР в НЕЛК е довело до следващи незаконосъобразни действия от страна на административния орган. Този факт се потвърждава и от писмо с изх. № 639 от 28.11.2005 г. на КМЕД при ТЕЛК - обща, гр. П., от което по безспорен начин се установява, че жалбоподателката не е спазила предвидения от закона ред, а е изпратила жалбата си направо до НЕЛК".
Тези изводи на директора на РУСО са незаконосъобразни.
От данните в писмо изх. № 639 от 28.11.2005 г. на Регионалната картотека на медицинските експертизи (РКМЕ) - гр. П. е видно, че касационната жалбоподателка е изпратила жалбата си срещу експертното решение на ТЕЛК директно на НЕЛК, която с писмо изх. № І-2840 от 11.10.2004 г. е изискала медицинското експертно досие. Със свое писмо изх. № 315 от 12.10.2004 г. РКМЕ е изпратила на НЕЛК исканото досие, а то е било върнато от НЕЛК в РКМЕ на 16.09.2005 г. При тези данни е видно, че производството по обжалването на експертно решение № 1849 от 20.09.2004 г. на ТЕЛК е било образувано и проведено при действието на Наредбата за експертизата на работоспособността (НЕР - обн., ДВ, бр. 61 от 25.07.2000 г., отм. , бр. 47 от 7.06.2005 г.) - подзаконов нормативен акт, приет с ПМС № 133 от 17.07.2000 г. въз основа на делегация по чл. 14, ал. 3 КСО. А според чл. 21 НЕР отм. решенията на ТЕЛК се обжалват пред НЕЛК в 14-дневен срок чрез КМЕД, а в случаите, когато жалбата е подадена чрез друг орган, тя се изпраща до съответната КМЕД, като срокът за обжалване се приема за спазен. Следователно законодателят е предвидил вероятността поради незнание или друга причина жалба срещу експертно решение на ТЕЛК да бъде подадена в отклонение от правилото пред друг орган и е дал процесуалноправното разрешение на въпроса в такива случаи. А според това разрешение другият орган, който несъмнено може да бъде и НЕЛК, е длъжен да изпрати жалбата на съответната КМЕД. Вместо да изпълни това свое задължение, НЕЛК в случая е изискала служебно медицинското експертно досие на жалбоподателката. Такова изискване НЕЛК прави когато провежда служебна проверка на експертно решение на ТЕЛК и поради това КМЕД в случая акуратно е изпратила на НЕЛК исканото от нея досие. Ако НЕЛК бе изпълнила задължението си по чл. 21 НЕР отм. , на 12.10.2004 г. КМЕД щеше да има информация, че е била подадена жалба срещу решението на ТЕЛК от 20.09.2004 г. и тогава върху картотеката щеше да тежи задължението да уведоми РУСО за постъпилата жалба. В преписката на РУСО и в делото на Пернишкия окръжен съд не се съдържат данни на коя дата КМЕД е изпратила решението от 20.09.2004 г. на РУСО, а в намиращото се по делото заверено фотокопие на това решение има щемпели на РУСО с дата 23.09.2004 г., т. е. може да бъде направен извод, че препис от това решение е бил изпратен в РУСО значително преди да изтече срокът за неговото обжалване (все пак трябва да се отчете и твърдението на началникът на отдел "Пенсии", направено в писмото от 22.11.2005 г. до РКМЕ, че "оригинала на решението е получен в управлението по служебен път на 07.10.2004 г."). При тези данни е неправилно неизпълненото от НЕЛК задължение по чл. 21 НЕР отм. да бъде вменено във вина на жалбоподателката (не е категорично установено, но, както се посочи вече, има индиции, че и КМЕД е нарушила задължението си да изпрати препис от решението на ТЕЛК на РУСО след като изтекат сроковете за неговото обжалване).
Според чл. 14, ал. 1 НПОС пенсионерите са длъжни да съобщават на органите по пенсионно осигуряване в едномесечен срок от узнаването или настъпването на всяко обстоятелство, което води до спиране, прекратяване или изменяне на пенсията. А според ал. 2 на същия чл. 14 НПОС пенсионер, който не съобщи в срока по ал. 1 за настъпилите изменения, които се отразяват върху основанието за получаване на пенсията или върху размера й, и продължава да я получава, връща неправилно получената сума с лихвата по чл. 113 КСО. Въпросът, който в случая възниква, е кое обстоятелство или кое настъпило изменение не е съобщила жалбоподателката в РУСО. На този въпрос директорът на РУСО не е дал отговор. В своето решение от 15.12.2005 г. той е написал: "Поради факта, че лицето не е спазило предвидения от закона ред за обжалване на ЕР на ТЕЛК за ОБЩА гр. П., а също така не е уведомило КМЕД, органите на медицинската експертиза и в срока по чл. 14 от НПОС не е уведомило своевременно пенсионните органи за обстоятелството, което се отразява върху основанието за получаване на пенсиите в разпореждане на длъжностното лице по пенсионно осигуряване е постановено надвзетата сума за пенсия да се събере от него на основание чл. 114, ал. 1 от КСО". Щом като законодателят е съобразил вероятността жалба срещу решение на ТЕЛК да бъде подадена пред друг орган, а не пред КМЕД (чл. 21 НЕР - отм. , обстоятелството, че Ц. А. е подала своята жалба директно пред НЕЛК, а не пред КМЕД, не може да й бъде вменено във вина. Липсва нормативен акт, който да я задължава да уведоми КМЕД, че е подала жалбата си направо пред НЕЛК. Напротив, чл. 21 НЕР отм. вменява в задължение на НЕЛК и на всеки друг орган, пред който неправилно е била подадена жалба срещу решение на ТЕЛК, да изпрати служебно тази жалба на съответната КМЕД. А подадената от касационната жалбоподателка жалба до НЕЛК срещу решението на ТЕЛК от 20.09.2004 г. не е обстоятелство, което се отразява върху основанието за получаване на пенсията или върху размера й по смисъла на чл. 14, ал. 1 и 2 НПОС. Това е така защото още с разпореждане от 21.06.1990 г. и след това с разпореждане № 64 от 08.10.2001 г. е определено пенсията да й се изплаща пожизнено. Едва експертното решение от 12.05.2005 г. на НЕЛК вече установява новия правопроменящ юридически факт, въз основа на който следва да бъде спряна или прекратена социалната пенсия за инвалидност и да бъде (евентуално) изменен размерът на личната пенсия за инвалидност. Но това решение е било своевременно съобщено на РУСО.
Неблагоприятното за касационната жалбоподателка експертно решение на НЕЛК е било издадено на 12.05.2005 г. Към тази дата вече е в сила Законът за здравето - според § 41 от неговите преходни и заключителни разпоредби той влиза в сила от 01.01.2005 г. Следователно установените с него правила са били задължителни за НЕЛК. А според чл. 113, ал. 1 ЗЗ органите на медицинската експертиза могат и по своя инициатива да отменят или да изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, но това свое правомощие те могат да упражнят в тримесечен срок от постановяването на съответното решение. В случая стои за разрешаване следният въпрос: допустимо ли е НЕЛК, сезирана с жалба от освидетелстваното лице, да намали определения от ТЕЛК процент трайно намалена работоспособност на това лице, когато към датата на нейното заседание тримесечният срок по чл. 113, ал. 1 ЗЗ е бил вече изтекъл. В нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на съдопроизводствените правила този въпрос не е бил обсъден нито от директора на РУСО, нито от Пернишкия окръжен съд. А неговият отговор е задължителен, защото ако е отрицателен, следващият въпрос, който възниква, е дали решението на НЕЛК от 12.05.2005 г. не е нищожен административен акт.
Н. П. окръжен съд е приел, че за периода от 12.10.2004 г. до 14.10.2005 г. касационната жалбоподателка е получавала по-голям размер пенсия. Както вече се посочи, с разпореждане от 21.06.1990 г. и след това с разпореждане № 64 от 08.10.2001 г. за социалната пенсия за инвалидност е било вече определено пенсията да й се изплаща пожизнено. А не до изтичането на срока на инвалидизиране - 01.07.2004 г. - който е бил вписан в експертно решение № 2662 от 10.07.2001 г. на ТЕЛК. Следователно, последващото решение на ТЕЛК от 20.09.2004 г. няма никакво правно значение за получаваната от жалбоподателката пенсия. Това обстоятелство е отчел пенсионният орган, издал разпореждането от 12.10.2004 г., с което не се внася никаква промяна в пенсиите на жалбоподателката (лична и социална пенсия за инвалидност и добавка по чл. 84 КСО). Все защото основанието за получаване на пенсията е разпореждането на пенсионния орган, а не решението на ТЕЛК/НЕЛК, би могло да се дискутира дали единственият период, за който жалбоподателката е получавала 25 % от социалната пенсия за инвалидност и евентуално по-висок размер на личната пенсия за инвалидност на отпаднало основание, не е периодът след влизането в сила на решението на НЕЛК до издаването на разпореждане за изменение на пенсията (в смисъл за прекратяване на социалната пенсия за инвалидност и за намаляване на размера на личната пенсия за инвалидност). По делото има заверено фотокопие на обратна разписка, от което е видно, че решението на НЕЛК е било съобщено на жалбоподателката на 20.09.2005 г. Срокът по чл. 37, ал. 1 от Закона за административното производство във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 ЗЗ за оспорване на това решение пред Софийския градски съд е изтекъл на 04.10.2005 г. Следователно неблагоприятното за жалбоподателката решение на НЕЛК е влязло в сила на тази дата.
Още по-необосновано Пернишкият окръжен съд е градил съжденията си за направеното от касационната жалбоподателка обжалване пред НЕЛК на чл. 112, ал. 1 ЗЗ, защото към датата, на която е било направено това обжалване ЗЗ не е бил в сила.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита че оспореното от касационната жалбоподателка решение на директора на РУСО и потвърдените с него разпореждания на началника на отдел "Пенсии" са незаконосъобразни. Като е отхвърлил жалбата на касационната жалбоподателка срещу тези актове, Пернишкият окръжен съд е постановил едно неправилно решение, което е необосновано и противоречи на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поради това то следва да бъде отменено и тъй като правният спор е изяснен от фактическа страна, делото следва да бъде решено по същество - чл. 222, ал. 1 АПК. Незаконосъобразните актове на пенсионните органи следва да бъдат отменени и делото следва да им бъде изпратено като преписка за решаване на въпроса с размера на пенсията на касационната жалбоподателка по същество - чл. 173, ал. 2 във връзка с чл. 228 АПК.
При този изход на делото следва да бъде отменено и определението от 28.12.2006 г. на Пернишкия окръжен съд, с което жалбоподателката е осъдена да заплати на РУСО 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Пак с оглед на този изход на делото РУСО следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателката направените от нея деловодни разноски, които от доказателствата по делото са в размер на 150 лв. възнаграждение за един адвокат пред двете съдебни инстанции.
Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 44 от 12.07.2006 г. по адм. дело № 83/2006 г. на Пернишкия окръжен съд и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ решение от 15.12.2005 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. П. и потвърдените с него разпореждане № 3505023790 от 14.10.2005 г. и разпореждане № 3505023790 от 24.10.2005 г. на началника на отдел "Пенсии" при същото управление.
ОТМЕНЯ определението от 28.12.2006 г. по същото адм. дело № 83/2006 г. на Пернишкия окръжен съд, с което Ц. П. А. от гр. Р. е осъдена да заплати на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. П. 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ИЗПРАЩА делото като преписка на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. П. за решаване по същество на въпроса следва ли и от коя дата да бъде изменена (намалена) пенсията на Ц. П. А. от гр. Р..
ВРЪЩА делото на Пернишкия окръжен съд, който при спазване на правилата за съхраняване и архивиране на съдебните дела да го изпрати на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. П. в изпълнение на разпореденото с предходния абзац.
ОСЪЖДА Районно управление "Социално осигуряване" - гр. П. да заплати на Ц. П. А. от гр. Р. сумата 150 (сто и петдесет) лева разноски по делото - възнаграждение за един адвокат пред двете съдебни инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ А. Е.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. А./п/ Т. Т.
А.Е.