Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Б. Е. Е.-П. против решение № 485/17.10.2013 г. по в. т.д. № 929/2013 г. на Пловдивски АС, с което се потвърждава решение № 282/24.06.2013 г. по т. д. № 238/13 г. на ПОС, с което касаторът е осъден да заплати на Е. Б. Е.-Н. сумата 36 250 лв. платена без основание цена на ел. енергия за процесния период, която не е консумирана, ведно със законната лихва и разноски.

Ответното по касационната жалба О. е подало отговор, че не са налице основания за допускане, а и че същата е неоснователна. Изтъква се, че не е налице основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като становището на касатора за преодоляване на съдебната практика се аргументира с последваща промяна на законовата уредба. Претендират се разноски за които е представен списък.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се излагат съображения, че промяната на съдебната практика би била от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона по въпроса: Съществува ли законово основание крайният снабдител едностранно да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия след изм. ЗЕ със ЗИД на ЗЕ-ДВ 54/2012 г.

ВКС-І т. о., за да се произнесе, взе предвид следното:

В изложението се признава, че процесното отношение се е развило преди влизане в сила на редакция от ДВ бр.54/17.07.2012 г. на чл.98а, т.6 Закона за енергетиката, допускаща корекция на сметка в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, но при спазване на определени правила, чието приемане е от компетентност на ДКЕВР-чл.83,ал.2 ЗЕ.

По обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос, дали на доставчика/снабдител на ел. енергия е предоставено правомощие в нормативната уредба за корекция на дължими от потребителя на ел. енергия суми, е налице задължителна съдебна практика на ВКС -Р № 165/19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ІІ т. о., Р № 104/5.07.2010 г. по т. д. № 885/2009 г. на ІІ т. о., Р № 26/4.04.2011 г. по т. д № 427/2010 г. на ІІ т. о., Р по т. д. № 436/2011 г. на І т. о. и др. Тези решения са категорични за липса на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на ел. енергия за извършване на корекции на сметката на потребителя за ползувана ел. енергия за минал период. В противен случай се нарушават принципите за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита интересите на потребителите при търговия с ел. енергия.

При липса на предвидена в тогава действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество ел. енергия и сметките за минал период, не съществува законно основание такава санкция да се уговаря в Общите условия.

Затова, няма и възможност, въз основа именно на такива корекционни сметки, да се установява действително консумираната ел. енергия въз основа и на заключение на СТЕ.

С Р 201/21.12.2013 по т. д. 799/12 на ІІ т. о. е отречен тълкувателният характер на изменените норми, /както твърди касаторът/, тъй като такъв характер законът би имал само, ако приемането му е извършено по реда на чл.51 ЗНА, каквато не е настоящата хипотеза. Отделно от това, тук следва да се има предвид и разпоредбата на чл.46,ал.2 ЗНА.

По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК.

Водим от горното, ВКС-І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 485/17.10.2013 г. по в. т.д. № 929/2013 г. на Пловдивски АС.

Осъжда Е. Б. Е. Е.-П. да заплати на Е. Б. Е.-Н. сумата 1 880 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ

: