4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2472

гр. София, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 4855 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), с предишно наименование Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), чрез главен инспектор – Е. Д., срещу въззивно решение № 171/29.08.2024 г. по възз. гр. д. № 225/2024 г. на Бургаския апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 107/ 09.02.2024 г. по гр. д. № 443/2020 г. на Окръжен съд – Сливен, са отхвърлени предявените от касатора срещу Х. С. Б. и И. Д. Б. искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 63 636 лв.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си жалбоподателят сочи, че на основание чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК касационното обжалване следва да се допусне по въпроса – „съставна част от определянето на несъответствието ли е установеният недостиг на парични средства (отрицателен нетен доход), получен при съпоставяне на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му и установените техни доходи, приходи или източници на финансиране“. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение.

В писмен отговор ответниците Х. С. Б. и И. Д. Б., чрез адвокат С. Р., изразяват становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Адв. Р. претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за защитата на ответниците пред ВКС, осъществена при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗД.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационното обжалване намира следното:

С въззивното решение е прието, че ответникът Х. Б. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 15 и т. 23 ЗОНПИ, като проверката пред КОНПИ обхваща периода от 22.04.2009 г. до 22.04.2019 г. Претенцията е предявена в съда на 04.08.2020 г. и е за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност 224 350,84 лв., увеличена след това на 247 236,84 лв. В хода на делото пред първата инстанция искът е намален до размера на 63 636 лв., а за разликата над тази сума (183 600,84 лв.) производството е прекратено, поради направен от ищеца частичен отказ – за преминали, но неналични в края на проверявания период парични суми в патримониума на ответниците. Обсъждайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е посочил, че през проверявания период ответниците са придобили недвижими имоти на стойност 37 512 лв., МПС на обща стойност 29 350 лв., 501 лв. – стойност на дружествени дялове от капитала на две търговски дружества („Б Мел Д“ ООД и „Дари-М 2008“ ООД), както и 57 652,82 лв. – равностойността на намерените у ответника през 2018 г. в хода на досъдебното производство акцизни стоки и иззетите 2 825 евро, или общо имущество на стойност – 125 015,82 лв. При тези данни съдът е приел, че с оглед общата стойност на придобитото от ответниците и налично в края на проверявания период имущество, липсва релевантното по смисъла на § 1, т. 3 ЗОНПИ „значително несъответствие“, тъй като не се констатира превишение с над 150 000 лв. на стойността на имуществото в началото и в края на периода. При липсата на установено по делото „значително несъответствие“ в имуществото на проверяваните лица, не е осъществен фактическият състав на чл. 107, ал. 2, вр. § 1, т. 3 ЗОНПИ, поради което липсва основание (чл. 153 ЗОНПИ) за отнемане в полза на държавата на претендираното от Комисията имущество на обща стойност 63 636 лв.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за селектиране на жалбата.

Съгласно установената практика, основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно от касационната инстанция. „Очевидната неправилност“ предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебния акт и при установените от инстанцията по същество факти. В случая КОНПИ не сочи обстоятелства, които да могат да се подведат към хипотезата на квалифицирана неправилност на обжалвания акт, а излага доводи за неправилно прилагане на материалния закон. Тези доводи не подлежат на проверка в производството по чл. 288 ГПК, поради което касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 пр. 3 ГПК не може да бъде допуснато.

Обжалването не следва да бъде допуснато и по поставения в изложението въпрос. Същият е ирелевантен за селектирането на жалбата след заявения отказ от исковете, с които е претендирано отнемане на неналични, преминали през патримониума на ответниците парични средства. Предмет на делото е искане за отнемане от ответниците Х. Б. и И. Б. на придобито и налично в края на проверявания период имущество на обща стойност 63 636 лв. В мотивите на ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане; преди това е необходимо да се установи наличието на значително несъответствие. Стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Незаконно обогатяване е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.

Следва да се посочи още, че съгласно легалната дефиниция по § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ, „нетни доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Следователно, нетният доход по смисъла на разпоредбата е превишението на общия размер на приходите (т. нар. „брутен доход“) над общия размер на разходите през проверявания период, т. е. – оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не и отрицателна величина.

В случая, след като в патримониума на ответниците в края на проверявания период е налично имущество на обща стойност 63 636 лв. и липсва друго движимо и недвижимо имущество и налични парични средства, то приетото с обжалваното решение, че не е възможно да се формира релевантното за закона „значително несъответствие“, не влиза в противоречие с постановките на ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Наличието на задължителна съдебна практика изключва допускането на касационно обжалване в сочената хипотеза на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК.

При този изход на делото в касационната инстанция, основателно е искането на адв. Р. за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената от него на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗД безплатна правна помощ и защита на ответниците пред ВКС. В случая се касае за минимален обем извършени процесуални действия по защитата на ответниците (изготвяне на общ писмен отговор), без участие в съдебно заседание. Предвид това, както и с оглед действителната фактическа и правна сложност на спора в селективната фаза по чл. 288 ГПК съдът намира, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител следва да се определи в размер на сумата от 1 000 лв., която е справедлива и достатъчна за положения от него труд в този етап от производството.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 171 от 29.08.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 225/2024 г. по описа на Бургаския апелативен съд.

ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД, да заплати на адвокат С. И. Р. от АК – С. адвокатско възнаграждение за защитата в касационното производство на ответните страни в размер на сумата 1 000 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.