Р Е Ш Е Н И Е

№ 133

Гр. София, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в открито заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В. ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

при участието на секретаря С. С. като изслуша докладваното от съдия З. Х. т. д. № 2658 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на кредитора П. Л. У. срещу решение № 353 от 14.10.2024 г. по т. д. н. 344/2024 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 260004 от 04.06.2024 г. по т. д. н. 192/2019 г. по описа на ОС - Пазарджик, с което на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност на „Автотранс - 1“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК[ЕИК], и е постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на закона. Изтъква, че разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ в актуалната й приложима към спора редакция допуска спиране на производството по несъстоятелност на това основание само веднъж. Определя като несъстоятелни мотивите на въззивния съд, че допълнената разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ /ДВ, бр. 66/2023 г./ следва да бъде тълкувана в смисъл, че законът изисква развитие на производството с оглед постигане на целите, заложени в чл. 607 ТЗ. Поддържа, че единственото логично тълкуване на закона е, че при липса на възможност за повторно спиране на производството по несъстоятелност поради липса на парични средства в особената сметка следва да бъде приета за осъществена хипотезата на чл. 632, ал. 4 ТЗ и производството по несъстоятелност на търговеца да бъде прекратено и да бъде постановено заличаване на длъжника от търговския регистър. Сочи, че именно невнасянето на разноски в дадения от съда по несъстоятелността срок следва да се приеме за основание, при липса на възможност за повторно спиране на производството, то да бъде прекратено. По тези доводи за неправилно приложение на закона от въззивния съд моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което производството по несъстоятелност по отношение на длъжника „Автотранс – 1“ ООД – в несъстоятелност, да бъде прекратено и длъжникът заличен от търговския регистър.

В указания срок е депозиран писмен отговор от ответника по касация, „Автотранс – 1“ ООД – в несъстоятелност, с който жалбата се оспорва като неоснователна. С депозирано писмено становище от 25.03.2025 г. ответникът излага доводи за правилност на обжалваното решение по изложените към последното мотиви и моли да бъде оставено в сила.

С определение № 3471 от 20.12.2024 г. по т. д. № 2658/2024 г. ВКС, ТК, състав на Второ отделение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: „Търговският закон въвежда ли забрана заварените производства по несъстоятелност, които преди влизане в сила на промените в чл. 632, ал. 1 ТЗ /ДВ, бр. 66/2023 г./ са спирани веднъж и възобновени, при наличие отново на условия за спиране - липса на средства, които да покрият разноските, и др., да бъдат прекратени, без да бъдат спирани втори път?“

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:

Въззивният съд, за да постанови обжалвания резултат, е счел за неправилен извода на първоинстанционния съд, че е осъществена хипотезата на чл. 632, ал. 4 ТЗ и производството по несъстоятелност следва да бъде прекратено, като се постанови заличаване на длъжника от търговския регистър. Споделил е доводите по сезиралите го въззивни жалби, че не са налице предпоставките по чл. 632, ал. 4 ТЗ, тъй като не е налице спряно производство - решението за спиране на производството на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ /№ 260007/ 21.08.2023 г./ е обезсилено като недопустимо с влязло в сила решение на АС - Пловдив /№ 364/01.11.2023 г. по т. д. н. 558/2023 г./ Подчертал е, че при липса на спиране на производството по несъстоятелност не може да се изследва въпроса за наличието на втората предпоставка - да не е поискано възобновяване в срока по чл. 632, ал. 2 ТЗ, тъй като такова искане би било лишено от предмет. Добавил е, че прекратяването на производството на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ в случая е повторно - такова вече веднъж е било постановено по делото с решение № 260010/22.12.2023 г., което е отменено с влязло в сила решение № 91/11.03.2024 г. по т. д. н. 33/24 г. по описа на АС – Пловдив със същите мотиви - липсва спряно производство, поради което липсват предпоставките за прекратяване на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ. Изтъкнал е, че не могат да бъдат споделени мотивите на първоинстанционния съд, че неплащането на определените разноски в дадения от съда срок представлява основание за прекратяване на производството по несъстоятелност и че именно това бил вложеният смисъл в допълнената разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ. Подчертал е, че неплащането на разноски в дадения срок е основание единствено за спиране на производството, а обстоятелството, че законът не допуска повече от едно спиране на това основание - чл. 632, ал. 1 ТЗ /ДВ, бр. 66/2023 г./, следва да бъде тълкувано в смисъл, че законът изисква развитие на производството с оглед постигане на целите, заложени в чл. 607 ТЗ. Допълнил е, че съображенията по въззивните жалби за това, че не са налице предпоставките за прекратяване на производството на основание чл. 735 ТЗ /налице е неосребрено имущество, решенията на проведеното заключително събрание са отменени по реда на чл. 679 ТЗ/, не следва да бъдат обсъждани, тъй като са ирелевантни по отношение правното основание, въз основа на което е прекратено производството с обжалваното решение - чл. 632, ал. 4 ТЗ. По тези мотиви е отменил решение № 260004 от 04.06.2024 г. по т. д. н. 192/2019 г. по описа на ОС - Пазарджик, с което на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност на „Автотранс - 1“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК[ЕИК], и е постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.

По релевирания въпрос:

С §15 от Закон за изменение и допълнение на Търговския закон, обн. в ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г., разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ е допълнена, като е добавено изречение трето: „Спиране на делото на това основание се допуска само веднъж в производството освен в случаите по чл. 735, ал. 2.“ Допълнена е и разпоредбата на ал. 6, като е създадено изречение второ: „Преди да постанови решението по ал. 4, съдът проверява дали длъжникът е изпълнил посочените задължения и дали е представил удостоверение за предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт съгласно чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване.“ Останалите разпоредби на чл. 632 ТЗ не са изменени или допълнени.

С нормата на § 99 от ПЗР на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон, обн. в ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г., е посочено, че: „Заварените висящи производства по несъстоятелност се приключват по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено.“ Липсва уредено изключение досежно допълнението на чл. 632 ТЗ, поради което при приложение разпоредбите на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България и на чл. 41, ал. 3 и ал. 4 от Закона за нормативните актове, нормата на чл. 632 ТЗ е приложим закон в допълненото й със ЗИДТЗ, обн. ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г., съдържание считано от 05.08.2023 г. и намира приложение и по отношение на заварените производства по несъстоятелност.

След последната дата – 05.08.2023 г., производствата по несъстоятелност, по които вече е било постановено влязло в сила решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ, респективно по чл. 632, ал. 5, вр. ал. 1 ТЗ, с което производството по несъстоятелност е било спряно по причина, че наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и разноските не са предплатени по реда на чл. 629б ТЗ, е недопустимо да бъдат спирани отново на същото основание - законът предвижда, че спиране на това основание се допуска само веднъж освен в случаите по чл. 735, ал. 2 ТЗ.

Законодателят е допълнил ал. 1 на чл. 632 ТЗ в горецитирания смисъл, като е забранил повторно спиране на производството по несъстоятелност на същото основание, без да уреди последиците от така въведената забрана, включително без да синхронизира допълнението на ал. 1 с останалите разпоредби на закона, поради което при съобразяване на чл. 46 от Закона за нормативните актове съдът следва да тълкува законовата норма и да я прилага в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби от същия закон, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Р. Б.

При тълкуване на чл. 632 ТЗ съдът съобразява, че е озаглавен „Решение за прекратяване на производството“, респективно урежда предпоставките, при които производството по несъстоятелност следва да приключи с решение за прекратяването му и заличаване на длъжника от търговския регистър, в който смисъл е разпоредбата на ал. 4 на чл. 632 ТЗ. Очертаните в закона предпоставки за прекратяване на производството по несъстоятелност с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ са: постановено решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ за спиране на производството по делото по причина, че наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и разноските не са предплатени по реда на чл. 629б ТЗ, и непоискано в срока по ал. 2 възобновяване на производството с писмена молба, с която молителят удостоверява, че е налице достатъчно имущество или че е депозирал необходимата сума за предплащане на разноските, определена по реда на чл. 629б ТЗ, или ако е налице подадена молба за възобновяване, но последната е оставена без уважение с влязло в сила решение. В този смисъл е утвърдената съдебна практика по приложението на закона преди изменението му със ЗИДТЗ, обн. ДВ бр. 66/2023 г., намерила отражение в решение № 112 от 11.11.2019 г. по т. д. 1450/2018 г. по описа на ВКС, ТК, I TO.

Когато производството по несъстоятелност е било вече спирано на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, респ. чл. 632, ал. 5, вр. ал. 1 ТЗ, с оглед въведената, считано от 05.08.2023 г., забрана за спиране на производството по несъстоятелност на същото основание, при осъществяване на предпоставките по чл. 632, ал. 1 ТЗ - наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и разноските не са предплатени по реда на чл. 629б ТЗ при съответно дадени указания от съда в тази насока, производството по делото не може да бъде спряно отново на същото основание, респективно тази нормативно очертана предпоставка за прекратяването му на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ е забранена, а подаването на молба за възобновяване на производство, което не може да бъде спряно е лишено от смисъл. Или при извеждане точния смисъл на разпоредбата, уреждаща предпоставките за прекратяване на производството по несъстоятелност в очертаната с поставения правен въпрос хипотеза – когато липсва достатъчно имущество за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност и ако разноски не са предплатени по реда на чл. 629б ТЗ при дадени изрични нови указания от съда по несъстоятелността, при вече постановено спиране на производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, с оглед въведеното с изречение трето на чл. 632, ал. 1 ТЗ ограничение производството по несъстоятелност не може да бъде спряно отново, респективно отпада въведената с ал. 4 на чл. 632 ТЗ предпоставка за прекратяване на производството – да не бъде поискано с писмена молба възобновяване на спряното производство, и производството по несъстоятелност следва да бъде прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ при реализиране на останалите незабранени с допълнената разпоредба на чл. 632, ал. 1 ТЗ предпоставки.

Гореизведеното тълкуване е съответно не само на смисъла на законовата разпоредба, изведен от цялостното й съдържание, наименованието й - „Решение за прекратяване на производството“, и мястото й в нормативния акт – в раздел II „Постановяване на решение“, но и на въведените с нормата на чл. 607 ТЗ цели на производството по несъстоятелност - да бъдат съобразени интересите на кредиторите, длъжника и неговите работници, като в хипотеза, в която предвид липсата на достатъчно средства, които да покрият разноските за производството по несъстоятелност, и отказа на кредиторите и другите заинтересовани лица да привнесат определената от съда по реда на чл. 629б ТЗ сума, не може да бъде реализирано удовлетворяване на кредиторите, а висящността на производството по несъстоятелност не е в интерес на никой от субектите по чл. 607, ал. 2 ТЗ, доколкото единствено би генерирала допълнителни задължения за масата на несъстоятелността /напр. разходи за възнаграждение за синдик, за счетоводно обслужване, за правна защита, за охрана и т. н./

В този смисъл са и изложените мотиви към проекта на Закона за изменение и допълнение на Търговския закон /№ 49-302-01-22 от 13.04.2023 г., 49 НС/, а именно, че промените целят ограничаване продължителността на производството по несъстоятелност в случаите, когато длъжникът няма имущество, или то е недостатъчно да покрие разноските за производство по несъстоятелност и паричните средства за разноски не са авансирани от заинтересованите лица.

По тези съображения на поставения въпрос следва да бъде отговорено, че Търговският закон след изменението и допълнението му със ЗИДТЗ, обн. ДВ бр. 66/2023 г., в сила от 05.08.2023 г., предвижда забрана да бъдат спирани на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ производства по несъстоятелност, вече спирани на същото основание, освен в случаите по чл. 735, ал. 2 ТЗ. При наличие на предпоставките по чл. 632, ал. 1 ТЗ – когато наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност и ако разноските не са предплатени по реда на чл. 629б ТЗ при дадени изрични нови указания от съда по несъстоятелността с указани последици от невнасянето им, в хипотезата на вече постановявано спиране на производството на същото основание, съдът следва на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ да постанови решение за прекратяване на производство по несъстоятелност и за заличаване на длъжника от търговския регистър при съответно спазване на изискванията на ал. 6 на чл. 632 ТЗ.

По основателността на касационната жалба:

Фактическата обстановка е правилно установена от въззивния съд: с решение № 126 от 07.10.2019 г. по т. д. 192/2019 г. по описа на ОС – Пазарджик на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ е открито производство по несъстоятелност на „Автотранс – 1“ ООД; с решение № 260111 от 14.07.2021 г. по същото дело длъжникът „Автотранс – 1“ ООД на основание чл. 710 ТЗ е обявен в несъстоятелност; с решение № 260149 от 25.11.2021 г. производство по несъстоятелност е спряно на основание чл. 632, ал. 1, вр. ал. 5 ТЗ; с решение № 260046 от 01.12.2022 г. производството по делото е възобновено на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ; с определение № 260093 от 14.06.2023 г. на основание чл. 629б, вр. чл. 632, ал. 5 ТЗ съдът е определил сума от 5 000 лв. за покриване разноските на несъстоятелността, като е указал на длъжника и на кредиторите да предплатят същата по особената сметка на синдика, както и че при неплащане в указания от съда срок ще постанови решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ; предвид невнасянето на така определените разноски с решение № 260007 от 21.08.2023 г. съдът е спрял производството по делото на основание чл. 623, ал. 1, вр. ал. 5 ТЗ, което решение е обезсилено с решение № 364 от 01.11.2023 г. по т. д. н. 558/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив; синдикът в изпълнение на дадени му указания е подал молба на 14.12.2023 г. до съда по несъстоятелността, с която е потвърдил, че наличността в особената сметка е в размер на 26,53 лв. и че е изпълнена процедурата по чл. 5, ал. 10 КСО, за което е представил удостоверение № 1043-12-88218 от 21.12.2023 г.; с решение № 260010 от 22.12.2023 г. съдът е постановил на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ прекратяване производството по несъстоятелност и заличаване на търговеца от ТР, което решение е отменено с влязло в сила решение № 91 от 11.03.2024 г. по т. д. 33/2024 г. по описа Апелативен съд – Пловдив; с решение № 260004 от 04.06.2024 г. по т. д. 192/2019 г. по описа на ОС – Пазарджик съдът е постановил на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ прекратяване производството по несъстоятелност и заличаване на длъжника „Автотранс – 1“ ООД от ТР.

Предвид дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, неправилни са изводите на въззивния съд, че е налице принципна невъзможност за постановяване на решение за прекратяване на производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 4 ГПК след изменението и допълнението на ТЗ със ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр. 66/2023 г., в сила от 05.08.2023 г., при наличие на предпоставките по чл. 632, ал. 1 ТЗ – когато липсва достатъчно имущество за покриване на разноските за производството по несъстоятелност и ако разноски не са предплатени по реда на чл. 629б ТЗ при дадени изрични нови указания от съда по несъстоятелността, след вече постановено предходно спиране на производството на същото основание, при съответно спазване на изискванията на ал. 6 на чл. 632 ТЗ, и ако не са налице случаите по чл. 735, ал. 2 ТЗ.

Както бе отговорено на въпроса, за да може съдът да постанови решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ в същата хипотеза, следва да е дал нови указания по чл. 629б ТЗ с точно посочване на последиците от невнасяне на определените разноски, а именно прекратяване на производството по делото на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, което първоинстанционният съд в случая не е сторил. С определение № 260093 от 14.06.2023 г. на основание чл. 629б, вр. чл. 632, ал. 5 ТЗ съдът е указал на длъжника и на кредиторите, че при неплащане на определените разноски в указания от съда срок ще постанови решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ за спиране на производството, каквото е постановено и обезсилено по реда на инстанционния контрол. Други указания не са давани от съда по несъстоятелността. Неуведомяването на заинтересованите лица за последиците от пасивното им поведение, изразяващо се в невнасяне на определените от съда разноски по реда на чл. 629б ТЗ, изключва прилагане на разпоредбата на чл. 632, ал. 4 ТЗ, доколкото на първо място изискване за уведомяване за последиците е изрично въведено с чл. 629б, ал. 1, изр. 2 -ро ТЗ и на второ - предвид липсата на ясно уредени законови последици на допълненията в нормата на чл. 632, ал. 1 ТЗ, осъществени със ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр. 66/2023 г.

По тези мотиви обжалваното въззивно решение е правилно като краен резултат, макар и по други, изложени в настоящото решение, мотиви и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора право на разноски имат ответниците по касация. Не са направили искане за присъждане на разноски, нито доказват извършването на такива, поради което разноски няма да бъдат присъдени с настоящото решение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 353 от 14.10.2024 г. по т. д. н. 344/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.