Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано e по касационната жалба с вх. № 6019/29.V.2013 г. на И. Д. Н. от [населено място], подадена против онази

част

от решение № 676 на Софийския апелативен съд, ГК, 10-и с-в, от 9.ІV.2013 г., постановено по гр. д. № 4392/2012 г., с която е бил отхвърлен нейния пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, предявен срещу ответното застрахователно д-во [фирма]-София за разликата над присъденото й застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото на 25.VІІ.2009 г. процесно ПТП, съответно възлизащо на 10 000 лв. (десет хиляди лева), и до пълния предявен по делото размер на тази искова претенция за 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева), както и досежно осъждането й – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК - да заплати на застрахователя разноски в размер на 1 216 лв.,

Оплакванията на касаторката Н. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/. Инвокирайки доводи, както за това, че е била освободена от заплащане на държавна такса, така и че съставът на САС е изградил погрешен решаващ извод за равноценност при съпричиняване на вредоносния резултат, тя претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който искът й по чл. 226, ал. 1 КЗ да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху главницата от 40 000 лв., считано от датата на процесното ПТП /25.VІІ.2009 г./ и до окончателното й изплащане, както и присъждане на всички направени от нея съдебно-деловодни разноски.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК И. Д. Н. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички предпоставки по т. т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част от решението си САС се е произнесъл в противоречие с „константната” практика на ВКС (обективирана в Р. № 159/2010 г. на ІІ-ро т. о. по т. д. № 1117/09 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК, но също така и в Р. № 13/1972 г. на ІІІ-то н. о. на ВС на РБ по н. о.х. д. № 697/1972 г.) по четири, имащи (едновременно с това) значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото правни въпроса, както следва:

1./ Основателно ли е защитното възражение на ответното д-во за съпричиняване на вредоносния резултат в равна степен от пострадалата, когато от страна на застрахователя не са били ангажирани преки доказателства за това, освен постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното пр-во, образувано срещу виновния водач на МПС?

2./ Обвързващо ли е за гражданския съд, разглеждащ последиците от вредоносното деяние, изразеното от прокурора становище в мотивите на постановлението му за прекратяване на досъдебното пр-во срещу делинквента?

3./ Дали само въз основа на мотивите на прокурора в постановлението за прекратяване на наказателното дело може да се приеме за доказано „пияно състояние на водача”?

4./ Дали може да се приеме съпричиняване в обем от страна на пострадал, който при знание за това обстоятелство, се е качил като пътник в МПС, управлявано от водач употребил алкохол, който е причинил процесното ПТП „при множество груби нарушения на правилата за движение”?

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация застрахователно дружество [фирма]-София писмено е възразило чрез своя старши юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част, претендирайки за потвърждаването му.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на И. Д. Н. от [населено място] ще следва да се преценява като

процесуално допустима.

Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:

За да отхвърли прекия иск на касаторката в частта за разликата над присъденото й обезщетение от 10 000 лв. и до пълния предявен по делото размер на претенцията й от 40 000 лв., САС е приел, че тя е допринесла,

в равна степен,

с виновния за процесното ПТП водач за настъпване на вредоносния резултат, включващ понесените от нея неимуществени вреди. Съображенията за това са били, че при установената в протокола за аутопсия на загиналия водач концентрация на алкохол в кръвта му от 3.28 промила, отговаряща на тежка степен на алкохолно опиянение, той „със сигурност” изглеждал видимо пиян, когато настоящата касаторка се е качила като пътник в управлявания от него автомобил. В тази връзка се налага извод, че в случая по релевирания в изложението въпрос № 4 е налице предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, предвид съществуването на задължителна практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения (напр. Р. № 59/10.VІ.2011 г. на І-во т. о., по т. д. № 286/2010 г. и др.) досежно това дали знанието на пострадалия за употреба на алкохол от страна на водача представлява обстоятелство, повишаващо риска от настъпването на конкретното ПТП.

Предвид освобождаването на касаторката И. Д. Н. от внасяне на държавна такса, извършено по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК от първостепенния съд, не следва тя да бъде задължавана да довнесе таксата по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на решение № 676 на Софийския апелативен съд, ГК, 10-и с-в, от 9.ІV.2013 г. постановено по гр. дело № 4392/2012 г. В А. Н. ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ.

Делото да се докладва на Председателя на първо отделение от търговската колегия на ВКС - за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2