Производството е по чл.255- 257 ГПК и е по молба на Г. А. Ч. от [населено място], за определяне на срок при бавност. В молба вх.№ 5492/03.08.2016г.,при изрично позоваване на чл.255,ал.1 ГПК, молителят е поискал от Великотърновски апелативен съд да бъде определен срок и да бъде задължен ОС Ловеч да се произнесе по две негови искания, съдържащи се в молба вх.№5094/18.07.2016г Първото искане е, съдът да се отведе по ч. гр. д № 180/2016г., а второто ( по т.2 от молбата ) е да се удължи едноседмичния срок, даден му с определение №388 от 13.06.2016г за представяне на декларация за семейно и материално положение по образец, тъй като съдът не се е произнесъл с изричен акт какъв образец го задължава да попълни и за него, като страна, това са особени непредвидени обстоятелства, Даденият с определението на ОС Ловеч срок с указания, е с по процедура на основание чл.94 и сл. ГПК,във вр. с чл.21.,т.3 от ЗПП,тъй като с молба от 30.06.2016г Г. А. Ч. е заявил искане за предоставяне на безплатна правна помощ, след като му е било съобщено постановеното въззивно определение №307 от 01.06.2016г по ч. гр. д № 180/2016г на ОС Ловеч, подлежащо на касационно обжалване при предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК и което определение молителят има правен интерес да обжалва, тъй като неговата частна жалба е била оставена без уважение. Молбата по чл.255, ал.1 ГПК, заедно със становището на Ловешки ОС от 04.08.2016г е изпратено на Апелативен съд-В. Т. който с определение №337/19.08.2016г по гр. д№390/2016г. е прекратил производството като преждевременно образувано и е върнал молбата за Ловешки ОС за извършване на действията по чл.256 ГПК, Основание за този акт е констатацията на ВтАС, че соченото в молбата за бавност действие е било извършено с постановяване на определение в закрито заседание от 20.07.2016г, с което състав на Ловешки ОС е удължил срока за представяне на исканата декларация със 7 дни, считано от 18.07.2016г и е изпратил образец на декларация по чл. 83,ал.2 ГПК. Съобщението е получено от Г. А. Ч. на 27.07.2016г (стр.№17 по описа на ч. гр. д № 180/2016г на ОС Ловеч) С молба вх. № 6243/13.09.2016г.,в хода на указаната процедура, молителят Ч. е направил искания ОС Ловеч да оттегли постановените определения, вкл. определението, произнесено на 29.07.2016г за оставяне без уважение молбата за предоставяне на безплатна правна помощ.Изтъкнал е отново свои съображения относно предпоставките за отвод на съда, като в т.2 от същата молбата е заявил, че поддържа молбата си за бавност, ако не се изпълнят исканията му. При повторното изпращане молбата на Ч. за определяне на срок при бавност до горестоящ съд, с определение №379 от 26.09.2016г ВтАС е изпратил същата по компетентност на ВКС, като горестоящ съд.

След преценка на данните по делото, молбата за бавност следва да бъде оставена без уважение, по следните съображения:

Съгласно чл.255ГПК, страната по делото може да подаде молба за определяне на подходящ срок за извършване на определено процесуално действие от съда. Целта е да обезпечи служебното движение на делото и да се постигне бързина на дължимите от съда процесуални действия. Първото от посочените в молбата на Г. А. Ч. действия - съдът да се произнесе по молба от 18.07.2016г за удължаване на срок, Ловешки окръжен съд вече е бил извършил (определение от 20.07.2016г, с което срокът е удължен) към момента на депозиране на молбата за бавност. Поради това молбата за определяне на срок за процесуално действие, което съдът вече е извършил към момента на оплакването по чл.255 ал.2 ГПК, се явява безпредметна и е неоснователна. На следващо място, не може по реда на чл. 255 и сл. ГПК да се дава срок на съдия, или на съдебен състав, да обяви дали приема, или не приема поискан отвод по чл. 22 ал.1 т.6 ГПК, след като делото в съответната инстанция е вече приключило с постановяване на съдебен акт по вътрешно убеждение и след като не предстои разглеждане на делото по смисъла на чл.23, ал.3 ГПК, а действия по администриране на постъпилите жалби, във връзка с което се дават указания и се заявяват искания от страните. Действащият процесуален закон е възложил това администриране на съда, постановил обжалвания съдебен акт и основанието по чл.22 ал.1 т.6 ГПК няма предвид процесуалните действия в изпълнение на гоните задължения. Поради това, не е налице и забавяне, като съдът извършва администриране на делото без да вземе предвид заявени в тази фаза на процеса искания на жалбоподателя да се отведе поради съмнение в безпристрастието му.В заключение, не са налице предпоставките на чл. 257 ГПК да се отстрани допусната бавност в движение на производството по делото чрез определянето срок за извършване на определено процесуално действие, предмет на постъпилата молбата, поради което същата не следва да бъде уважена.

Предвид изложеното Върховният касационен съд, съдия от Гражданска колегия, трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение молбата на Г. А. Ч. от [населено място] за определяне на срок при бавност по ч. гр. д № 180/2016г на ОС Ловеч.

Определението е окончателно.

Съдия: