О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 36

гр.София, 01. 02. 2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ

като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр. дело № 4413/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя Н. Д. Я., за изменение на решение № 471 от 15. 12. 2015 г., постановено по гр. д. № 4413/2015 г., в частта за разноските, с искане да бъде намалена присъдената в полза на насрещната страна сума поради прекомерност.

Копие от молбата е връчено на насрещната страна [фирма], която е отговорила чрез адвокат П. С., че искането е неоснователно.

Настоящият съдебен състав намира, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е допустима, но неоснователна.

Решението на Върховния касационен съд е постановено по реда на чл. 307 ГПК. [фирма] е осъдено да заплати на насрещната страна съдебно-деловодните разноски, в размер на 1200 лева с включен ДДС.

Изложените съображения не обуславят приложение на чл. 78, ал. 5 ГПК. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен в чл. 9, ал. 3, във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, очертава минимума, който следва да се заплати за адвокатската услуга, но превишаването му, само по себе си, не означава, че възнаграждението е прекомерно. Преценката за прекомерност се извършва с оглед фактическата и правна сложност във всеки конкретен случай. По настоящото дело...