Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Р. М. Л., гражданин на Ирак, подадена чрез процесуалния му представител адв. Н. М., срещу решение № 412 от 20. 12. 2010 г. по адм. д.№ 563/2010 г. на Административен съд Смолян, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № ОЧ-349/16. 09. 2010 г. на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" гр. С. за наложена принудителна административна мярка "Принудително отвеждане до границата на Р. Б.".

Според процесуалният представител на жалбоподателя, съдът не е обсъдил доводите, че самоличността на лицето не е установена по надлежния ред, а в заповедта е посочена само по данни на лицето. Счита за необосновани изводите на съда, че фактическите констатации на административния орган, послужили като основание за издаване на заповедта са установени от представеното предложение на началника на ГПК Златоград. Излага доводи, че към предложението липсва протокол, от който да се установи, че лицето не е могло да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред, липсват обясненията на полицаите които са задържали лицето в землището на Златоград, в района на параклис "Св. св. Константин и Елена", в заповедта се сочи различно място на задържане, зоната на отговорност на ГПУ Златоград, издаващият заповедта не е посочил въз основа на какви доказателства е приел нарушението за извършено. Ответникът не е взел становище по жалбата.

Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, намира жалбата за процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 41, т. 1 ЗЧРБ принудително отвеждане до границата на Р. Б. се налага когато чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред.

За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че установените фактически обстоятелства съответстват на хипотезата на правната норма. От фактическа страна е приел за установено, въз основа на предложението на началника на ГПУ Златоград, че жалбоподателят, който по заявени от него данни е роден на 24. 04. 1973 г. в гр. М., Ирак, е задържан заедно с български гражданин на 16. 09. 2010 г., около 7, 10 ч., в района на параклис "Св. св. Константин и Елена" в землището на гр. З., на 4000 м югозападно от гр. З., 1000 м северозпадно от 24 гранична пирамида, сектор В1, 300 м северно от 25 гранична пирамида, сектор В, при извършено незаконно преминаване на държавната граница от РГърция за РБългария, като лицето е без документи за самоличност, няма регистрирано влизане в РБългария, а целта на влизането му е да пребивава в България като емигрант, без специално разрешение.

Видно от описанието на мястото на задържането на жалбоподателя при влизането му в страната, неоснователни са доводите в жалбата, че посоченото в заповедта място на задържане е различно от мястото фигуриращо в предложението за издаването й. След като безспорно самоличността на жалбоподателя е определена по заявените от него данни, не може да се твърди, че жалбоподателят е друго лице, с неустановена самоличност.

Правилни са изводите на съда, че жалбоподателят не въвежда твърдение и не сочи доказателства, че влизането му в България е станало по законоустановения ред, което означава, че предвидената препоставка по чл. 41, т. 1 е налице и произнасянето на директора на РДГП Смолян е законосъобразно. След като чужденецът не може да удостовери спазването на пропускателния режим за влизане на територията на страната, обосновано е прието, че са налице условията за прилагане на принудителната административна мярка.

Законосъобразни са изводите на съда, че не е нарушена разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗУБ, която дава възможност на компетентните органи по ЗЧРБ да наложат съответните принудителни административни мерки, но ги задължава да отложат изпълнението им до влизане в сила на решението на органа по ЗУБ. Посочено е, че съгласно чл. 67, ал. 2 ЗУБ. принудителните административни мерки по ал. 1 се отменят, когато на чужденеца е предоставено убежище, статут на на бежанец или хуманитарен статут.

В случая наложената мярка е за принудително отвеждане до границата и не означава връщане в страната по произход, поради което неоснователни са твърденията, че неправилно съдът не е зачел евентуалната опасност за живота и свободата на жалбоподателя в страната му, което се преценява и при предоставяне на закрила по Закона за убежището и чужденците.

Неоснователни са доводите, че след като към преписката не е представен документ от който да е видно, че С. Ж. е легализиран преводач от български език на арабски език, страната не е имала възможност да се защити. Доводите, че заповедта за назначаване на преводач е издадена в гр. С. и не е възможно преводачът, който е от с. С., да е пристигнал на същата дата в гр. З. не са основание да се приеме, че не е извършен надлежен превод на заповедта. В съдебното производство по което е надлежно представляван, жалбоподателят не сочи и не доказва обстоятелства различни от установените.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 412 от 20. 12. 2010 г. по адм. д.№ 563/2010 г. на Административен съд Смолян. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ П. Н./п/ Д. М. П.Н.