Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Ф. К. Д., гражданка на Иран, чрез служебно назначения й процесуален представител, срещу решение № 45 от 23. 11. 2009 г. по адм. д. № 393/2009 г. на Административен съд Русе, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу заповед № 1881/28. 09. 2009 г. на зам. директора на РДГП Русе за наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Р. Б.". Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Ответникът не е взел становище по жалбата.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли подадената жалба, съдът е възприел фактическите обстоятелства изложени в предложението за налагане на принудителна административна мярка. Чужденката е влязла в РБългария на летище Варна на 12. 08. 2009 г., придружавана от малолетното си дете Арта, с издадена българска туристическа виза, валидна до 04. 09. 2009 г., която не е била продължавана след изтичането й. На 14. 09. 2009 г. на ГКПП Дунав мост, трасе изход Гюргево, е направила опит да излезе през границата на страната, ползвайки официален документ за самоличност - българска лична карта, издадена на името на българска гражданка.

Прието е от съда, че в заповедта липсват фактчески основания за издаването й, но такива се съдържат в предложение рег.№ 20419/28. 09. 2009 г., изготвено от помощен орган, част от административната преписка, на което органът изрично се е позовал - чужденецът към момента на издаване на оспорения акт е бил с изтекъл срок на издадената му българска туристическа виза, поради което административинят акт е съобразен с материалния закон.

Административният орган се е позовал на фактическите обстоятелства изложени в предложение № 20419/28. 09....