Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ).

Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Л. Я. (LIAQUT WASEEM) срещу решение № 470 от 20. 12. 2010 г., постановено по адм. д. № 656/2010 г. по описа на Административен съд - Смолян.

По подробно изложени в касационната жалба доводи се поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт, като постановено при наличие на касационните основания по смисъла на 209, т. 3 АПК. Моли се решението да бъде отменено, както и оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка.

Ответникът - директорът на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Смолян, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като обсъди данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, в контекста на предписанието на чл. 218, ал. 2 АПК и с оглед на заявените касационни оплаквания, жалбата е неоснователна.

С оспореното решение Административен съд - Смолян е отхвърлил жалбата на Л. Я., гражданин на Пакистан срещу Заповед № ОЧ-384/22. 10. 2010 г. на директора на РДГП - Смолян, за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "Забрана за влизане в Р. Б. за срок от 5 години ". В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че при обективиране на юридическите факти, визирани в хипотезата на чл. 42з, ал. 1 ЗЧРБ, административният орган е длъжен да наложи предвидената по закона мярка за административна принуда.А при наличие на фактите, посочени в разпоредбата на ал. 2 от същия текст, органът може да наложи предвидената мярка. Направени са изводи, че към датата на налагане на ограничителната мярка са били налице предпоставките...