Производството е по реда на чл. 12 и сл., във вр. с чл. 5, т. 1 от ЗВАС отм. , във вр. с § 2, т. 1, § 4 и § 142 от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от кмета на община С. З., срещу заповед № 931/14. 12. 2006 г. на областния управител на област С. З., с която е отменена заповед № 2406/01. 12. 2006 г. на кмета на община С. З., в частта по т. 1. 1.3., с която е обявен търг с явно наддаване за продажба на урегулиран поземлен имот ХІ в кв. 26 по плана на с. П., община С. З., представляващ дворно място от 1530 кв. м, отреден за жилищно строителство.

В жалбата се прави искане за прогласяване нищожността на обжалваната заповед като постановена при липса на материална компетентност, в противоречие с материалноправни разпоредби и с целта на закона.

Ответникът - областният управител на област с административен център гр. С. З. в представено писмено възражение взема становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че заповедта на областния управител е постановена в изпълнение на правомощията му по чл. 32, ал. 2 и чл. 31, т. 3, 4 и 5 от ЗЗД. Съгласно чл. 132, ал. 2 от Конституцията на Р. Б. и чл. 33, ал. 3 от ЗЗД в своята дейност кметът на общината е длъжен да се ръководи от закона, от актовете на общинския съвет и от решенията на населението. В този смисъл не може да се възприеме тезата на жалбоподателя, че кметът е длъжен да изпълни решението на общинския съвет, дори същото да е в противоречие със закона. В случая областният управител не се е възползвал от правомощието си по чл. 32, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД да атакува...