Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на адв. П. К., като процесуален представител на С. Х., гражданин на Палестина срещу решение № 1825 от 22. 12. 2010 г. по адм. д. № 2377/2010 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № ЯЗ-РЗМ-227/23. 10. 2010 г. на началник сектор "Миграция" при ОД на МВР Пловдив за наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата" и срещу заповед № ЯЗ - РМЗ-231/23. 10. 2010 г. на началник сектор "Миграция" при ОД на МВР Пловдив за наложена принудителна административна мярка "забрана за влизане в страната" за срок от пет години. Ответникът по жалбата не е взел становище.

Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, Седмо отделение намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли жалбата срещу заповедта за прилагане на принудителната административна мярка "принудително отвеждане до границата", съдът е приел за безспорно доказано обстоятелствто, че лицето не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. От материалите по преписката е установено, че жалбоподателят при задържането си на 23. 10. 2010 г. е бил без документи за самоличност, посочил е имената С. Х. и е заявил, че е преминал нелегално границата, които фактически констатации не са оспорени в съдебното производство.Чужденецът не е представил доказателства за спазване на пропусквателния режим за влизане на територията на страната. При това законосъобразно е прието, че са налице предпоставките за налагане на принудителна административна мярка по чл. 41 т. 1 от Закона за чужденците в Р. Б.. Не е налице нарушение на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ при постановяване на оспорената пред съда заповед. Разпоредбата предвижда забрана за връщане на територията на държавата, в която е застрашен живота на лицето и е относима за производството по ЗУБ и евентуално при оспорване на актове по искане за предоставяне на бежански статут. Правото по чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗУБ чужденецът търсещ закрила да остане на територията на страната по време на производството, не е свързано със законосъобразността на наложената принудителна административна мярка, а с привеждането й в изпълнение. Съгласно чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ, п

ринудителните административни мерки "отнемане правото на пребиваване", "принудително отвеждане до границата", "експулсиране" и "забрана за влизане в страната" не се привеждат в изпълнение до приключване на производството с влязло в сила решение.

Принудителните административни мерки по ал. 1 се отменят, когато на чужденеца е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут.

За да отхвърли жалбата срещу заповедта за налагане на принудителната административна мярка "забрана за влизане в страната" за срок от пет години, съдът е приел, че административният орган е действал при условията на обвързана компетентност и е установил предпоставките по чл. 42з, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ. В съдебното производство не са оспорени констатациите на административния орган, че Хори

няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната и средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане.

При тези установени факти, принудителната мярка по чл. 42з, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ се явява законосъобразно наложена.

Относимите обстоятелства чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ са взети предвид, пред съда не са представени доказателства от страна на жалбоподателя за възможност за издръжка и осигуряване на необходимите средства. Позоваването на чл. 29 от ЗУБ, съгласно който по време на производството чужденецът има право на подслон, храна, социално подпомагане не променя горния извод. Посочените права не обосновават наличието на осигурена издръжка и задължителни застраховки по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ. Записаното в чл. 29, ал. 3 ЗУР право на чужденеца

на достъп до пазара на труда, ако производството не приключи до една година от подаването на молбата му за статут поради независещи от него причини, не означава, че при постановяване на заповедта по чл. 42з, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ не е налице предвидената от закона хипотеза. Материалният закон

е приложен правилно, съдът е обсъдил фактите, въз основа на които е направен извод за законосъобразност на заповедта.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1825 от 22. 12. 2010 г. по адм. д. № 2377/2010 г. на Административен съд Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ П. Н./п/ Д. М. П.Н.