Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „ВИД–Савана” ЕООД, гр. П., подадена чрез упълномощения представител адвокат Йовчев, срещу решение № 970 от 30. 04. 2019 г., постановено по адм. дело № 2897/2018 г. от Административен съд – Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед № 18РД09–349 от 20. 08. 2018 г. на кмета на район „Северен” при О. П.

С касационната жалба се твърди неправилност на решението. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена.

Ответникът – кметът на район „Северен” при О. П не изразява становище по жалбата.

Ответникът – „Ню Фуудс енд Дринкс” ООД също не се ангажира със становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на материалния закон или необоснованост, поради което същото следвало да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред Пловдивския административен съд е било образувано по жалба на „ВИД–Савана” ЕООД срещу заповед № 18РД09–349 от 20. 08. 2018 г. на кмета на район „Северен” при О. П, с която на основание чл. 80, предл. 2 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) /ЗМДТ/ във вр. с чл. 22, предл. 2 от Наредба за реда и условията за ползване на място общинска собственост на територията на О. П /НРУПМОС/ е наредено отнемане на разрешение за ползване № Т–224 от 19. 06. 2015 г. на имот – общинска собственост за търговска дейност, съгласно раздел II от ЗМДТ чрез поставяне на стационарен преместваем обект за търговия по чл. 56 от ЗУТ, находящ се на бул. „България” № 138, гр. П..

С обжалваното решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е установил от фактическа страна, че на жалбоподателя „ВИД-Савана“ ЕООД е издадено разрешение № Т-224/19. 06. 2015 г. със срок на валидност от 08. 06. 2015 г. до 07. 06. 2020 г. за ползване на гореописания имот – общинска собственост за търговска дейност. В т. 6 от разрешението е посочено, че същото не може да се преотстъпва под каквато и да е форма за ползване от друго лице. При извършена на 11. 07. 2018 г. от служители от район „Северен“ при О. П и длъжностни лица от ГД „Фискален контрол“ - Пловдив и ОДБХ - Пловдив проверка, се установило, че обектът се стопанисва от „Ню фуудс енд дринкс“ ООД. За проверката бил съставен Констативен протокол № 0044699/11. 07. 2018г. и приложен и издаденият по време на нея фискален бон 50144587 от 11. 07. 2018г. За осъществената проверка е бил изготвен доклад до кмета на район „Северен” с предложение за започване на процедура по отнемане на разрешенията, издадени на „ВИД-Савана“ ЕООД.

С оспорената заповед № 18РД09-349 от 20. 08. 2018 г. кметът на район „Северен" при О. П на основание чл. 80, предл. 2 от ЗМДТ във вр. с чл. 22, предл. 2 от НРУИРПМОС е наредил да се отнеме процесното разрешение за ползване № Т-224/19. 06. 2015 г.

При тези данни, от правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в необходимата писмена форма при изложени фактически и правни основания за издаването й, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон.

Съдът е разгледал представения от заинтересованата страна „Ню фуудс енд дринкс“ ООД във връзка с откритото административно производство договор за съвместна дейност от 12. 02. 2018 г. между „ВИД-Савана“ ЕООД и „Ню Фуудс енд Дринкс“ ООД с нотариална заверка на подписите. Отчел е, че в чл. 6 от него е посочено, че „ВИД-Савана“ ЕООД се задължава да предостави за ползване процесния обект и да осигури необезпокояваното му стопанисване от „Ню Фуудс енд Дринкс“ ООД във връзка с упражняването от него на стопанска дейност в обекта като от свое име. Освен това съдът е отбелязал, че по време на проверката от 11. 07. 2018 г. е издаден касов бон именно от „Ню Фуудс енд Дринкс“ ООД. От това съдът е направил извод, че търговската дейност се осъществява не от дружеството–жалбоподател, на което е издадено разрешението за ползване на имота – общинска собственост за търговска дейност, а от трето лице - „Ню Фуудс енд Дринкс“ ООД, което не притежава разрешение.

В заключение съдът е приел, че правилно на основание чл. 80, предл. 2 от ЗМДТ във вр. с чл. 22, предл. 2 от НРУИРПМОС е наредено отнемане на разрешение за ползване № Т-224/19. 06. 2015г. на имот общинска собственост за търговска дейност. Обжалваното решение е правилно.

Противно на твърденията в жалбата, първоинстанционният съд е установил фактите по делото, подробно е обсъдил представения по делото договор за съвместна дейност, подвел е установеното под относимите нормативни разпоредби, изложил е подробни мотиви, въз основа на които е стигнал до обоснован правен извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед. Този извод изцяло се споделя от настоящата съдебна инстанция.

Според чл. 80 от ЗМДТ общинският орган, издал разрешението за ползване на място, може да го отнема, когато мястото не се използва по предназначение, когато не се използва от лицето, на което е предоставено, или когато обществени нужди налагат това. Аналогично е и разпореденото с чл. 22 от НРУПМОС, съгласно който разрешенията за ползване на място общинска собственост, издадени по реда на тази наредба, се отнемат със заповед на кмета на О. П и/или упълномощено от него лице, когато: мястото не се използва по предназначение; когато не се използва от лицето, на което е предоставено; когато обществени нужди налагат това.

По делото не се спори, че при извършената на 11. 07. 2018 г. от служители от район „Северен“ при О. П, заедно с длъжностни лица от ГД „Фискален контрол“-Пловдив и ОДБХ-Пловдив проверка е издаден касов бон от същата дата от „Ню Фуудс енд Дринкс“ ООД.Дорът за съвместна дейност между двете дружества, сключен на 12. 02. 2018 г., на който касаторът се позовава, не разколебава извода за преотстъпване на правата, предоставени с разрешението за ползване върху процесния обект – общинска собственост. Както правилно е отбелязал и административният съд, впечатление прави съдържащото се в чл. 6 от договора поето от касатора задължение не само да предостави за ползване на „Ню Фуудс енд Дринкс“ ООД обекта – предмет на разрешението за ползване, но и за осигуряване необезпокояваното стопанисване на този обект във връзка с упражняваната от същото дружество стопанска дейност в обекта като от свое име.

Правилно е и отчетеното от съда, че договорът за съвместна дейност е бил сключен за срок до 07. 06. 2020 г., която дата съвпада с крайната дата на действие на процесното разрешително, което съвпадение също е индикация за сключването на договора именно с цел „Ню Ф. Е. Д“ ООД да използва разрешението, издадено на „ВИД–Савана“ ЕООД.

Всичко това води до извод, че дружеството–жалбоподател е преотстъпило разрешението за търговска дейност, нямайки това право и нарушавайки т. 6 от условията на разрешението, както и посочените в оспорената заповед за отнемането му правни разпоредби.

По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 970 от 30. 04. 2019 г., постановено по адм. дело № 2897/2018 г. от Административен съд – Пловдив. Решението е окончателно.