Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д.П, [населено място], [улица] срещу Решение №1042 от 11. 06. 2019 т. на Административен съд, гр. Б., постановено по административно дело №652/2019 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-жа Полименова срещу принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик“ приложена на 19. 03. 2019 г. по отношение на лек автомобил марка „Мерцедес“, регистрационен номер А., от специалист „репатрация“ в Общинско предприятие „Транспорт“, оставил е без разглеждане исковата претенция на г-жа Полименова по чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) и в тази част е прекратил съдебното производство. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – Д.П, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага фактите по делото и сочи, че не е извършил твърдяното нарушение, тъй като превозното средство не е било паркирано на соченото в протокола място. Сочи, че предпоставките за прилагане на принудителната мярка по чл. 171, т. 5, б. б) от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП) не са доказани. Не е доказано наличието на неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване на паркираното пътно превозно средство, а и знак, забраняващ паркирането. Не е доказано, че автомобилът е създавал опасност или е правел невъзможно преминаването на другите участници в движението. Органът не е посочил коя от хипотезите на чл. 171, т. 5, б. б) ЗДвП счита за осъществена.

Счита исковата претенция за основателна и доказана по размер с оглед на представения фискален бон.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи жалбата и иска. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции.

2. Ответникът по касационната жалба – специалист...