Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 187 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по жалба от Б.П против решение по т. 13. 1 от Протокол № 2 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 28. 01. 2020 г., публикувано на 29. 01. 2020 г., с което не е назначен за съдия в Апелативен съд - гр. Б., наказателна колегия по обявения с решение на ВСС по протокол № 3/21. 01. 2016г. конкурс за първоначално назначаване. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспореното от него решение на СК на ВСС, на основание чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта му. В жалбата и в писмената защита от 08. 06. 2020 г. са изложени оплаквания, че кадровият орган не е изпълнил указанията, дадени му с решение № 8930 от 12. 06. 2019 г., постановено по адм. дело № 1656/2019 г. по описа на ВАС, VI отделение. Развити са съображения относно пределите на оперативната самостоятелност като форма на осъществяване на административната дейност. Предвид четвъртото по ред обжалване от Потеров в рамките на процедурата, обявена с решение на ВСС по протокол № 3/21. 01. 2016 год., са релевирани доводи относно четири годишна висящност на конкурса, при което същата е определена като продължителност извън понятието „разумен срок“. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на кадровия орган за финализиране на конкурса при спазване на указанията по тълкуването и приложението на закона.

Ответникът - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез юрк.. Д, в съдебно заседание и в писмена защита, оспорва основателността на жалбата и излага мотивирано становище за липсата на отменителни основания по чл. 146 АПК, поради което се иска отхвърлянето й.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 187, ал. 1 ЗСВ, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Оспорващият е участвал в проведения конкурс за първоначално назначаване на длъжност "съдия" в Апелативен съд – Бургас - наказателна колегия, но не е бил назначен, което обосновава правния му интерес от търсената съдебна защита.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на административния акт съгласно чл. 168 АПК жалбата е основателна.

При преценка на събраните доказателства и относимата към спорните правоотношения нормативна уредба настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема следното:

От данните по административната преписка се установява, че с решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 3 от 21. 01. 2016 г., обн. ДВ, бр. 8/29. 01. 2016 г. е бил обявен конкурс за първоначално назначаване и заемане на 4 свободни длъжности "съдия" в Апелативен съд - Наказателна колегия, от които за Апелативен съд - Бургас - 1 свободна длъжност. Със заявление вх. № 4/1 от 2. 02. 2016 г. Б.П е изявил желание да участва в конкурса само за последната длъжност. С решение по протокол № 9 от 23. 02. 2016 г., Комисията по предложенията и атестирането на ВСС е обявила списъка на допуснатите и недопуснатите кандидати в конкурса за първоначално назначаване за заемане на 4 свободни длъжности за "съдия" в апелативните съдилища - наказателна колегия (ДВ, бр. 08/29. 01. 2016 г.), като не е спорно, че жалбоподателят е бил сред допуснатите кандидати. На 02. 04. 2016 г. е бил проведен писменият изпит, на който Потеров е получил крайна оценка 4. 50 и по правилото на чл. 184, ал. 4 ЗСВ е допуснат за следващия етап от конкурса. На проведения на 11. 05. 2016 г. устен изпит жалбоподателят е получил крайна оценка 4. 20.

Конкурсната комисия не е извършила класиране на кандидатите за първоначално назначаване, които са издържали писмения и устния изпит, чрез подреждането им според резултата от сбора на оценките на отделните кандидати (чл. 186а ЗСВ - ред. ДВ, бр. 32/2011 г.). С решение по т. 4 от протокол № 10 от 28. 06. 2016 г. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е прекратила, обявения с решение на ВСС по протокол № 3/21. 01. 2016 г. конкурс за първоначално назначаване в Апелативен съд - Наказателна колегия в Апелативен съд - Бургас - 1 свободна длъжност; Апелативен съд - Варна - 1 свободна длъжност и Апелативен съд - Пловдив - 2 свободни длъжности, поради липса на класирани кандидати. Кадровият орган се е позовал и на решение от протокол № 24 от заседанието от 20. 06. 2016 г. на Комисията по предложенията и атестирането, която е приела, че нито един от издържалите писмения изпит кандидати не е получил на последвалия устен изпит оценка не по-ниска от "много добър - 4, 50". Потеров е сред участниците в конкурса, които са оспорили цитирания административен акт.

С решение № 262 от 09. 01. 2018 г., постановено по адм. д. № 8212/2016 г. по описа на ВАС, VI отделение, е отменено решение по т. 4 от протокол № 10 от 28. 06. 2016 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с което е прекратен обявеният с решение на ВСС по протокол № 3 от 21. 01. 2016 г. конкурс за първоначално назначаване в Апелативен съд - Наказателна колегия, както следва: Апелативен съд - Бургас - 1 свободна длъжност; Апелативен съд - Варна - 1 свободна длъжност и Апелативен съд - Пловдив - 2 свободни длъжности, поради липса на класирани кандидати и преписката е изпратена на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за финализиране на конкурса при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение, свързани с необходимостта от финализирането на конкурса.

Въз основа на решение № 262 от 09. 01. 2018 г., постановено по адм. д. № 8212/2016 г. по описа на ВАС, VI отделение е извършено класиране, при което при общ бал от устен и писмен изпит 8. 70 и 5. 00 от държавен изпит Потеров е класиран на второ място след Н.Н, която е назначена на длъжност „прокурор” в Районна прокуратура гр. С., на основание чл. 160 във връзка с чл. 186а ЗСВ, по друг обявен конкурс. В тази връзка след постановяване на решение № 8 от 2. 01. 2019 г. по адм. д. № 8636/2018 г. по описа на ВАС - шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата на Н.Н против решения по т. 2. 1, 2. 1.1 и т. 2. 1.2 от протокол № 18 от 5. 06. 2018 г. на СК ВСС, с които на основание чл. 186а, ал. 6 ЗСВ не е била назначена на длъжност „съдия” в Апелативен съд – Бургас - наказателна колегия, Апелативен съд - Варна - наказателна колегия и Апелативен съд - Пловдив - наказателна колегия, тази кандидатка окончателно е отпаднала от конкурса, включително и за Апелативен съд – Бургас - наказателна колегия. Горното налага извода, че Потеров е останал кандидатът за този съд с най-висок успех. Наред с това следва да бъде съобразено и решение № 15979 от 19. 12. 2018 г. по адм. д. № 8637/2018 г. по описа на ВАС, VI отделение, след постановяването на което С.Д, макар и с по-нисък от жалбоподателя успех и доколкото тя е оспорила и неназначаването й в Апелативен съд - Бургас - наказателна колегия, по аналогични причини (встъпила в длъжност „съдия” в Районен съд - Сливен след проведен конкурс за първоначално назначаване, обявен през 2015 г.), също е отпаднала.

По силата на решение № 12525 от 17. 10. 2018 г., постановено по адм. д. № 8106/2018 г. по описа на ВАС, VI отделение по жалба на Потеров е обявена нищожността на решение по т. 2. 2 от протокол № 18 от заседанието на Съдийската колегия на ВСС, проведено на 5. 06. 2018 г., поради липса на необходимото по чл. 33, ал. 4 ЗСВ мнозинство.

С решение № 8930 от 12. 06. 2019 г., постановено по адм. дело № 1656/2019 г. по описа на ВАС, VI отделение са отменени решения на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 4. 1 от протокол № 3 от 29. 01. 2019 г. и по т. 4. 1 от протокол № 4 от 5. 02. 2019 г., с които не е взето решение по предложените варианти на Комисията по атестирането и конкурсите относно назначаването на Б.П на длъжност „съдия” в Апелативен съд - Бургас и са оставени без разглеждане предложените от Комисията по атестирането и конкурсите варианти, предвид взетото решение по т. 4. 1 от протокол № 3 от 29. 01. 2019 г. Делото е изпратено като преписка на Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет, която да се произнесе по същество по направените предложения от Комисията за атестирането и конкурсите за назначаването на Б.П на длъжност "съдия" в Апелативен съд – Бургас - наказателна колегия, в съответствие с дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Посоченото съдебно решение е разгледано от Комисията по атестирането и конкурсите към СК ВСС, която със свое решение по т. P-10 от протокол № 23 от заседание, проведено на 24. 06. 2019 г., е приела за сведение съдебното решение, постановено по адм. д. 1656/2019 г. по описа на ВАС, шесто отделение, и го е предоставила на СК на ВСС за разглеждане и произнасяне. С решение по доп. т. 27. 1 от протокол 37/25. 06. 2019 г. Колегията е приела за сведение решение 8930/12. 06. 2019 г. по адм. д. 1656/2019 г. по описа на ВАС, шесто отделение, а с решение по доп. т. 27. 2 от същия протокол е указала на Комисията по професионална етика към СК на ВСС да изготви становище за нравствените качества на Б.П.

В решение по т. 4. 1 от т. 4 от протокол 1 от заседание, проведено на 16. 01. 2020 г., Комисията по професионална етика към СК ВСС е приела положително становище относно притежаваните необходими нравствени качества от Б.П, адвокат от Адвокатска колегия — Бургас и е изпратила становището на Комисията по атестирането и конкурсите към СК ВСС, по компетентност. Видно от решение по т. 4. 1 от т. Р-4 от протокол 2 от заседание, проведено на 27. 01. 2020 г., Комисията по атестирането и конкурсите към СК ВСС е предложила на Колегията да назначи, на основание чл. 160 във връзка с чл. 186а, ал. 4 ЗСВ, Б.П на длъжност „съдия“ в Апелативен съд — Бургас. П.ето е разгледано от СК ВСС, която на свое заседание, проведено на 28. 01. 2020 г., е приела оспореното в настоящото производство решение по т. 13. 1 от протокол № 2 от 28. 01. 2020 г., с което със 7 гласа „за“ и 4 гласа „против“, по своето същество представляващо отказ, не назначава Б.П на длъжност „съдия“ в Апелативен съд - Бургас.

Върховният административен съд – шесто отделение, при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания акт по чл. 168, ал. 1 от АПК и на основанията предвидени в чл. 146 от АПК намира, че същият е издаден от компетентен административен орган по чл. 186а, ал. 6 от ЗСВ, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта му.

При анализа на спорните правоотношения, предвид обстоятелството, че конкурсът за първоначално назначаване е бил обявен с протокол № 3 от 21. 01. 2016 г., обн. ДВ, бр. 8/29. 01. 2016 г., следва да се съобрази действащата към този момент нормативна уредба. Съгласно § 209 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ (ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9. 08. 2016 г.) започналите до влизането в сила на този закон конкурси за младши съдии и младши прокурори и за първоначално назначаване в органите на съдебната власт се довършват при досегашните условия и ред. От посочения текст следва, че конкурсът за длъжността "съдия" в апелативен съд - наказателна колегия трябва да бъде приключен, съгласно текстовете на ЗСВ, които са действали преди изменението на закона с ДВ, бр. 62/2016 г. Разпоредбата на чл. 178, ал. 1 ЗСВ (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) е предвиждала Висшият съдебен съвет чрез жребий да определя по 20 на сто от броя на свободните длъжности в съда, прокуратурата и следствените органи за заемането им чрез конкурс за първоначално назначаване. Съгласно чл. 184, ал. 4 ЗСВ, в ред. обн. ДВ. бр. 64 от 7. 08. 2007 г., до устен изпит се допуска кандидат, издържал писмения изпит с оценка не по-ниска от много добър "4, 50". Потеров е отговарял на това законово изискване и е допуснат до устен изпит. По отношение на последния, на който жалбоподателят е получил обща оценка 4. 20, е приложима нормата на чл. 184, ал. 3 ЗСВ, в същата редакция, в която е посочено, че устният изпит се провежда не по-рано от 7 дни от обявлението по ал. 3. Според чл. 186а, ал. 1 ЗСВ, (нов - ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 01. 01. 2012 г.), класирането на кандидатите за първоначално назначаване се извършва от конкурсната комисия чрез подреждането им според резултата от конкурса, който се образува като сбор от оценките на писмения и устния изпит. При равен резултат конкурсната комисия класира кандидата с по-висок общ успех от държавните изпити.

Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, съдът намира, че оспореното решение на СК ВСС е прието при наличието на законоустановения кворум, с изискуемото съгласно чл. 33, ал. 4 ЗСВ мнозинство, като е мотивирано съгласно фикцията, съдържаща се в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗСВ, предвид изказванията на двама членове на СК ВСС, представляващи отрицателни становища, въз основа на които е налице валиден отрицателен вот на колективния орган.

В първото отрицателно изказване се извежда мотив за отказ за назначаване поради липса на професионални качества на кандидатите, основани на правомощието на СК ВСС да извършва преценка досежно наличието им. Коментирайки резултатите от изпитите на всички кандидати неправилно се интерпретира практиката на Върховния административен съд, в която е установено, че само резултатите от изпитите не са основание да се приеме, че кандидатстващият за първоначално назначаване не притежава необходимите професионални качества и само въз основа на този критерий може да бъде постановен отказ за назначаване (В този смисъл са решение № 12527 от 17. 10. 2018 г. по адм. д. № 8108/2018 г., решение № 13426 от 5. 11. 2018 г. по адм. д. № 8176/2018 г. и решение № 15600 от 13. 12. 2018 г. по адм. д. № 8635/2018 г., всички на ВАС, VI отделение, които са постановени по жалби на Германов, Николов и Котрулева срещу решения по протокол № 18 от заседанието на Съдийската колегия на ВСС, проведено на 5. 06. 2018 г.). Необосновани са изложените съображения относно приложението на материалния закон във връзка с решение № 7971 от 22. 06. 2017 г. по адм. д. № 3985/2017 г., петчленен състав на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 13354 от 07. 12. 2016 г., постановено по адм. д. № 6288/2016 г. по описа на ВАС, VI отделение относно отмяна на текста на чл. 23, ал. 3 от Правилата за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи (Правилата), приети с решение по протокол № 9 от 7. 03. 2013 г. от Висшия съдебен съвет, в редакцията изм. и доп. с решение по т. 5. 3 от протокол № 21 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 22. 05. 2014 г., съгласно който е предвидено, че за издържал устния изпит се счита кандидат, получил оценка не по-ниска от много добър "4, 50". Предвид горното, в отрицателното становище превратно се извежда, че от мотивите на цитираните съдебни актове следва, че дадените указания по тълкуване и прилагане на закона не обуславят назначаване на кандидати с резултати, при липса на граница установена от закона, а преценката е изцяло в пределите на оперативната самостоятелност на кадровия орган.

Във второто отрицателно изказване са наведени доводи, съобразно които отличните качества на кандидата като юрист – наказателен адвокат, житейски обуславят съмнение относно липса на интегритет, с оглед евентуално създадени връзки и обвързаности, които биха попречили да работи с нужната обективност и независимост.

Възраженията на оспорващия във връзка с упражняваната от него професия на адвокат са основателни. Адвокатската професия е конституционно регламентирана в чл. 134 от Конституцията на РБ, като систематически е включена в Г. Ш озаглавена „Съдебна власт“. Упражняването на адвокатската професия е установено като дейност за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Законът за адвокатурата съдържа правна уредба на дейността на адвокатурата, като разпоредбата на чл. 2, ал. 1 възпроизвежда конституционното право на защита по чл. 56, прогласявайки и принципите, в съответствие с които се осъществява адвокатската професия - независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. Посочените принципи са намерили отражение при нормиране правата, задълженията и отговорността на адвоката, както и организацията и управлението на адвокатурата. В конкретната хипотеза, следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 29 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА), съгласно която пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е приравнен със съдията по отношение на дължимото му уважение и му се дължи съдействие като на съдия.

Основателни са възраженията на жалбоподателя, съобразно които изразените отрицателни становища по отношение на неговата кандидатура не отчитат мотивите на решение № 8930 от 12. 06. 2019 г., постановено по адм. дело № 1656/2019 г. по описа на ВАС, VI отделение, в които съдът установява, че оперативната самостоятелност на СК ВСС не може да се простира до предели, с които за участниците в конкурса се въвеждат нерегламентирани в закона утежняващи критерии. Не са взети предвид аргументите на членовете на СК ВСС, в които е изведено, че изложените в предходни гласувания доводи се преповтарят, като не се представят доказателства и конкретни съображения обосноваващи отказ лицето да бъде назначено, както и изразените положителни становища. Горното представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до неправилно прилагане на материалния закон и несъответствие с целта му.

Съгласно нормата на чл. 186а, ал. 5 ЗСВ, при приемането на решение за назначаване на кандидатите по поредността на класирането до попълване на местата, за които е обявен конкурсът съответната колегия на Висшия съдебен съвет проверява дали класираният на първо място кандидат отговаря на изискванията по чл. 162 и 164. Проверката се извършва въз основа на документите, представени от кандидата, като се взема предвид и становището на Комисията по професионална етика към съответната колегия. Приложението на нормата на чл. 186а, ал. 5 ЗСВ установява в задължение за съответната колегия на ВСС да мотивира становище, обосноваващо наличието, респ. липсата на законоустановените предпоставки за назначаване по отношение на всеки конкретен кандидат. При първоначалното назначаване в органите на съдебната власт притежаването на необходимите за съответната длъжност професионални качества, съответстващи на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, означава съответният кандидат за назначаване да е компетентен и квалифициран. Видно от раздел I „Основни принципи“ на този кодекс, компетентен и квалифициран е добре подготвеният магистрат, който познава нормативната уредба на Р. Б и правото на Европейския съюз и е развил способности и умения за тяхното коректно прилагане.

Въпреки дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона, при отрицателния вот не са изследвани 10-годишният стаж на Потеров като съдия по наказателни дела, 23-годишният стаж като адвокат с практика по наказателни дела, положителната служебна характеристика от председателя на Адвокатския съвет при АК гр. Б. и останалите документи, представени от кандидата. В мотивите към решението не е обсъдено становището на Комисията по професионална етика и решение № 4. 1 от протокол № 1 от заседание на Комисията по професионална етика към СК на ВСС, проведено на 16. 01. 2020г. относно притежаваните необходими нравствени качества от Потеров, за да бъде назначен на длъжност „съдия“ в Апелативен съд – Бургас, наказателна колегия.

От съдържанието на пълния стенографски протокол № 2 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 28. 01. 2020 г., се установява, че въпреки изразените от членове на Колегията положителни становища относно кандидатурата на жалбоподателя, поддържани и в предходните заседания, то въз основа на изказвания, неаргументирани в съответствие със законоустановените критерии и отхвърлени като неоснователни в мотивите към горецитираните съдебни актове, се е стигнало до невземането на решение за назначаване на Потеров. Горното обосновава извод, съобразно който в решението на СК ВСС липсват мотиви по законово регламентираните критерии за оценка на кандидата. Оспореното решение на СК ВСС е незаконосъобразно, тъй като не е извършена дължимата проверка дали класираният кандидат за заемане на длъжността съдия в Апелативен съд - Бургас, отговаря на изискванията по чл. 162 и 164 ЗСВ, в съответствие с преценка на документите по преписката, съответно становището на Комисията по професионална етика към СК на ВСС, както и няма формирани конкретни мотиви, които да сочат на безпротиворечив извод, че на лицето следва да бъде отказано по смисъла на чл. 186а, ал. 6 от ЗСВ да бъде назначено на съответната длъжност. Оперативна самостоятелност на СК ВСС при назначаването на магистрати може да бъде упражнявана само в рамките на закона. Съдийската колегия на ВСС следва да реши въпроса по същество във връзка с направеното предложение от КАК към СК за назначаването на кандидата. Неправилното упражняване на оперативна самостоятелност води до несъответствие на административния акт с целта на закона.

Основателни са възраженията на оспорващия относно четири годишната висящност на конкурсната процедура, с което се излиза извън понятието „разумен срок“, в нарушение на принципа на чл. 11 АПК за бързина и процесуална икономия. С оглед липсата на легална дефиниция по отношение на понятието „разумен срок” в съдебната теория и практика се приема, че всяко лице има правото на адекватен срок – подходящ според обстоятелствата, за приключване на съответното производство, който да не го държи прекалено дълго и необосновано в неизвестно положение при упражняване на законоустановените му права.

Допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта му, обуславят отмяна на решението по т. 13. 1 от Протокол № 2 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 28. 01. 2020 г., на основание чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Доколкото естеството на отменения акт не позволява решаването на въпроса по същество от настоящия съдебен състав, то преписката следва да се изпрати на Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет, която да приеме ново решение, в съответствие с дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК във връзка с чл. 187, ал. 3 ЗСВ, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение по т. 13. 1 от Протокол № 2 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 28. 01. 2020 г., с което Б.П не е назначен на длъжност „съдия“ в Апелативен съд – Бургас.

ИЗПРАЩА делото като преписка на Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет, за приемане на ново решение, в съответствие с дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.