Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Стевия шипинг" ЕООД, с ЕИК 204996526, със седалище в гр. С. и адрес на управление: гр. С., ул. "Батак" №15, срещу Решение №2227/20. 11. 2019 г. на Административен съд – Варна, по адм. дело №2597/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против Отказ, изх. №В-1117/08. 08. 2019 г. на директора на Дирекция "Морска администрация" – гр. В., за вписване в Регистъра на българските кораби на ново обстоятелство относно м/к "Стевия".

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди, че административният акт е нищожен тъй като неправилно е възприето решението по адм. д. №1863/2018 г. на Административен съд (АС) – Варна и решението по адм. д. №2547/2019 г. на Върховния административен съд и съответно административният акт противоречи на посочените съдебни решения. Счита, че неправилното тълкуване на разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване (КТК) е довело до погрешния извод, че кораб, нает по беърбоут чартър от юридическо лице, чието седалище не е в Р. Б или друга държава членка на ЕС, няма право да плава под българско знаме, респ. не може да бъде вписан в регистъра на българските кораби, макар да е собственост на българско юридическо лице. Твърди, че цитираната разпоредба регламентира изчерпателно и алтернативно основанията, даващи право на кораб да плава под знамето на Р. Б. В този смисъл и доколкото собственикът на кораба е лице, попадащо в хипотезата на чл. 27, ал. 1, т. 2 КТК и същият е вписан в регистъра на българските кораби, то сключването на договор за беърбоут чартър не води до отпадане на вече възникналото за собственика право, състоящо се във възможността корабът да плава под българско знаме. Мотивира становище, че разпоредбата...