Производството e по реда на Глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Д.Д срещу решение № 16/17. 01. 2020 год. постановено по адм. дело № 426/2019 год. по описа на Административен съд – Смолян, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1012-20-41#2/11. 09. 2019 год. издадено от директора на ТП на НОИ – Смолян, с което е оставено в сила разпореждане № РВ-3-20-00600579/30. 07. 2019 год. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Смолян за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за нетрудова злополука за периода 19. 03. 2019 год. до 27. 05. 2019 год. в размер на 2 249, 68 лева, от които 2 198 лева главница и 51, 68 лева лихва.

В касационната жалба са наведени доводи досежно неправилно приложение на материалния закон относимо към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение, както и отмяна на обжалваните административни актове. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и частична основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно...