Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Ямбол срещу Решение № 7 от 31. 01. 2020 година по административно дело № 433 по описа на Административен съд Сливен. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна. Твърди се, че представения от И.И документ едва при повторно разглеждане на делото пред съда е неотносим към преценката за законосъобразност на оспореното пред съда решение. Неправилен бил извода на съда, че представеното удостоверение по чл. 51 от ЗВМД е достатъчно за получаване на второ плащане. Претендира присъждане на разноски.
Ответната по жалбата страна намира жалбата за неоснователна и незаконосъобразна. Твърди се, че съда се е съобразил с дадени от Върховен административен съд указания. За снабдяване с изискуемия документ Илиев следвало да изпълни определени условия, свързани с урегулиране на имота, в който отглежда животни. Изтъкват се доводи за изпълнение на изискванията на Закон за получаване на търсеното финансиране към момента на водене на съдебното производство.
Представителя на Върховна административна прокуратура намира жалбата за основателна. Излага доводи по същество.
Производството пред Административен съд Сливен е образувано по жалба на И.И срещу решение № 20/06/1/0/02047/2/01/04/01 за налагане на финансова корекция, постановено с изх. № 01-283-6500/86/22. 01. 2018 г., издадено от Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Ямбол.
С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, съдът е отменил административния акт като незаконосъобразен.
За да достигне до този правен резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна, че И.И е подал заявление за подпомагане от 23. 07. 2015 г., свързано с отглеждане на млечни овце и овощни видове и е регистриран в ДФ „Земеделие” с Уникален регистрационен номер 623168. С. З № 03-200-РД/27 от 20. 01. 2016 г. на Директора на ОД – Ямбол на ДФ „Земеделие“ е одобрен за подпомагане, поради което на 21. 01. 2016 г. е сключен Договор № 20/06/1/0/02047 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия от ПРСР за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. На ползвателя е предоставена безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 895 лева, разпределена на два етапа: първо плащане в размер на 24 447, 50 лв. в срок от два месеца от сключване на договора и второ плащане в същия размер – в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована с всички изискуеми документи заявка за второ плащане, в случай на одобрение на помощта след извършени проверки, включително на място относно изпълнението на бизнес – плана и установяване на съответствието между фактическото състояние и одобрения бизнес – план. Първото плащане е осъществено на 13. 05. 2016 г.
С Уведомително писмо № 001/20. 12. 2016 г., административният орган е уведомил ответната по договора страна, че представеното удостоверение по чл. 51 от ЗВМД с № 1684/20. 07. 2015 г. има временен характер и е със срок на валидност 6 месеца, а следва да се представи своевременно, удостоверение за регистрация на животновъден обект, издадено от БАБХ съгласно чл. 137 ал. 6 от ЗВМД. Дадена е възможност за представяне на необходимия документ в 30-дневен срок. Илиев е депозирал обяснение, че не е изпълнил указанията по обективни причини и е предприел действия за изпълнение на задължението. С Уведомително писмо № 002/13. 07. 2017 г., отново е приканен да представи търсеното удостоверение в 30 дневен срок. На 03. 10. 2017 г. лицето е депозирало отговор, входиран под № 02-283-6500/1006/, с което е заявил, че след подписване на договора на 21. 01. 2016 г. е предприел необходимите действия по реконструкция на сградите и помещенията за животните и привеждането им в съответствие с нормативните изисквания за снабдяване с удостоверение по чл. 137 ал. 6 от ЗВМД.
С писмо изх. № 01-283-6500/1159 от 18. 10. 2017 г. административният орган е уведомил Илиев, че открива производство по налагане на финансови корекции, поради неспазване на чл. 9 ал. 1 т. 18 и чл. 9 ал. 1 т. 9 от Договора, както и на чл. 33 ал. 2 и чл. 38 ал. 1 т. 9 и чл. 45 т. 6 от Наредба № 14/28. 05. 2015 г.
На 29. 11. 2017 г. е депозирано възражение, към което са приложени документи, свързани с изработване на проект за ПУП – ПР за три имота по плана на с. О. могила, за ПУП – План за застрояване за овцеферми в тези имоти. Формулирани са твърдения, че реализацията на инвестиционното намерение била свързана с необходимост от провеждане на продължителна процедура по одобряване на ПУП и съпътстващите го дейности, всичко това с цел осигуряване на нужната за снабдяване с удостоверение по чл. 137 ал. 6 от ЗВМД документация. Преписката щяла да се финализира на предстящо заседание на Общински съвет Котел на 30. 11. 2017 г. с одобрение на ПУП за трите имота, след което в най – кратък срок ще бъде регистриран животновъдния обект като постоянен такъв по чл. 137 ал. 6 от ЗВМД.
На 22. 01. 2018 г. Директорът на ОД – Ямбол на ДФ „Земеделие“ издал по отношение на И. И. Р № 20/06/1/0/02047/2/01/04/01 за налагане на финансова корекция, постановено с изх. № 01-283-6500/86/22. 01. 2018 г., с което е определена финансова корекция в размер на 24 447, 50 лева, определена като сума за възстановяване по Договор № 20/06/1/0/02047/21. 01. 2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
С Решение № 570/23. 02. 2018 г. Общински съвет Котел е одобрил ПУП – ПРЗ за кв. 1, 2 и 3 по плана на с. О. могила в обхвата на ПИ пл. № № 138, 148 и 147, съгласно чиято графична част в ПР предназначението на трите имота е „За овцеферма“.
Установено е, че Илиев е депозирал на 27. 09. 2017 г. в ОДБХ заявление за издаване на удостоверение по чл. 137 от ЗВМД, без към него да са представени документи за собственост. Поради липса на изискуемите документи, търсеното от лицето удостоверение не е издадено.
По постъпило на 07. 06. 2018 г. в ОДБХ – Сливен заявление и след извършена проверка на обекта, на 13. 06. 2018 г. на основание чл. 137 ал. 6 от ЗВМД е издадено Удостоверение № 2254 за регистрация на животновъден обект за овцеферма с капацитет 280 бр. овце.
Според приета от съда и неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза, за регистрирането на животновъдна ферма по реда на чл. 137 от ЗВМД не е необходимо изготвяне на ПУП и съставяне на актове за въвеждане в експлоатация на изградени в конкретния имот сгради.
От назначената и приета съдебна ветеринарно-медицинска експертиза, е установено, че към датата на издаване на оспореното решение, животновъдният обект е отговарял на изискванията за регистриран временен животновъден обект, а към момента на изготвяне на експертизата отговаря на изискванията на чл. 137 от ЗВМД за постоянен животновъден обект.
При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че оспорения пред него акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и е мотивиран, но е материално незаконосъобразен.
Съдът е приел, че на основание чл. 142 ал. 2 от АПК следва да вземе предвид и новите факти от значение за правилното решаване на спора, настъпили след издаването на оспорения административен акт, а именно снабдяването от страна на Илиев с валидно удостоверение за регистрация на животновъдния обект, издадено от ОДБХ-Сливен на основание чл. 137 ал. 6 от ЗВМД до приключване на устните състезания. Прието е, че след като овцефермата е отговаряла на изискванията за временен животновъден обект, а в последствие е издаден и търсения от административния орган във връзка с второ плащане по договора, жалбоподателят е изпълнил нормативните, договорните задължения и поетите ангажименти. О събраните доказателства се установявало, че Илиев е надградил стопанството си в размер значително по-голям от изискуемото по договора, като е изградил жизнеспособно стопанство в труднодостъпен и изолиран селски район, което е изпълвало и смисъла на подпомагането по мярката. Липсвали твърдяните от административния орган пречки да бъде финансирано подаденото от жалбоподателя заявление и приемайки противното, издал незаконосъобразен административен акт.
При така установеното от фактическа страна, настоящия съдебен състав счита, че оспореното решение не е съобразено с приложимите материално-правни разпоредби. Въз основа на установени и неоспорени от страните по делото факти, първоинстанционният съд е формулирал необоснован извод за незаконосъобразност на оспореното пред него решение за налагане на финансова корекция.
Безспорно е установено, че съгласно чл. 14 ал. 1 т. 14 от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между разплащателната агенция и бенефициера, последният се е задължил да получи и поддържа за срока на договора изискуемите лицензи, разрешение или регистрации. Както съдът правилно е установил в приложение № 7 към чл. 34 ал. 1 от Наредба №14 от 2015 год. е описано, че при подаване на заявка за второ плащане, търсещото финансирано лице следва да представи издадено от компетентен орган удостоверение за регистрация на животновъден обект. При непредставянето му лицето няма право да получи второ пращане и дължи полученото първо такова, ведно със законната лихва.
Неправилно първоинстанционният съдебен състав е приел, че представеното от И.И удостоверение за вписан животновъден обект по чл. 51 от ЗВМД, макар и да има временен характер е изпълнило изискването на приложимата наредба и въведеното такова в договора за наличието на надлежна регистрация на животновъден обект към датата на подаване на заявлението за второ плащане. Не се оспорва от страните в производството, че представеното от лицето удостоверение с № 1684/20. 07. 2015 г. има временен характер и е със срок на валидност 6 месеца и към датата на заявяване за второ плащане този срок е изтекъл. Удостоверение за регистрация по чл. 137 от ЗВМД е представено едва към момента на водене на съдебното производство по оспорване на решението за налагане на финансова корекция и е с № 2554 от 13. 06. 2018 г. При така установеното от фактическа страна, включително и чрез изслушване на неоспорена от страните експертиза, извода за наличие на изискуемия по силата на приложимата наредба и договора между страните документ е необоснован и неправилен. Към момента на издаване на оспорваното решение бенефициера не е имал и не е могъл да представи на ответната по сключения договор за финансиране страна, изискуемото като условие за допускане на второ плащане удостоверение за регистрация на животновъден обект по смисъла на чл. 137 от ЗВМД или поне действащо удостоверение с временен характер по чл. 51 от ЗВМД.
Съдът неправилно е приел, че са на лице нови факти от значение за правилното решаване на спора, настъпили след издаване на оспорения административен акт и същите следва да бъдат взети в предвид на основание чл. 142 ал. 2 от АПК. Съобразно първата алинея на този текст съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. За да е налице възможност за преценка и вземане предвид на новонастъпили факти, следва същите, освен да са възникнали след издаване на акта, да са от значение за преценка на неговата законосъобразност към момента на издаването му. От доказателствата по делото се установява, че оспорения пред съда акт е издаден на 22. 01. 2018 г., а удостоверение за регистрация на животновъден обект, изискуемо по силата на чл. 34 ал. 1 от Наредба № 14 от 2015 г., е издадено на 19. 09. 2018 г. във връзка със заявление на лицето от 11. 09. 2018 г., т. е. девет месеца след издаването на административния акт. Това удостоверение би могло да послужи като основание за определяне на оспорения пред съда административен акт като незаконосъобразен, единствено и само когато удостовери съществуването на изискуемите по закон обстоятелства към момента на издаването на акта, а такова установяване в случая не е налице. Няма по делото доказателства, от които да се установява, че към момента на подаване на заявка за второ плащане, а в последствие и към момента на издаване на решението за финансова корекция, обекта на жалбоподателя е бил надлежно регистриран като животновъден на основание чл. 137 ал. 6 от ЗВМД или е отговарял на изискванията за надлежното му регистриране към него момент. Административният орган изрично е изискал от бенефициера да представи доказателства за наличието на изискуемите по силата на закона и договора документ за регистрация, но действия за изпълнения на тези указания не са предприети, въпреки дадената за изпълнение на това изискване възможност в срок от повече от 10 месеца - от уведомително писмо №001 от 20. 12. 2016 до 18. 10. 2017 г., датата на която лицето е уведомено, че се открива производство по налагане на финансова корекция. Доказателства за изпълнение на изискването Илиев е можел да представи и до 22. 01. 2018 г.- датата на издаване на оспореното решение.
Назначеното от съда вещо лице е дало категорично, неоспорено от страните заключение, че за регистрирането на животновъдна ферма по чл. 137 от ЗВМД не е било необходимо да се изготвя ПУП, а по времето когато са изграждани сградите в процесните поземлени имоти не се е изисквало съставянето на актове за въвеждане в експлоатация, т. е. не са били налице пречки за надлежното и своевременното снабдяване с необходимото удостоверение.
При така установеното при фактическа страна е възможен единствено извод за материално-правна законосъобразност на оспореното пред съда решение на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Ямбол за налагане на финансова корекция с № 20/06/1/0/02047/2/01/04/01, с изх. № 01-283-6500/86/22. 01. 2018 г. към момента на издаването му. Представените в последствие в хода на съдебното производство доказателства, свързани с изпълнение на изискванията за получаване на второ плащане по договора за финансиране, сключен между страните, не могат да окажат влияние върху преценката за законосъобразност на решението към релевантния за настоящото производство момент на неговото издаване.
Законодателят е предвидил възможността за преценка на новонастъпили обстоятелства до момента да приключване на устните състезания пред съда, но както беше описано по-горе тези обстоятелства следва да са значими за определяне на законосъобразността на действията на администрацията или нейните актове към момента на тяхното извършване или съответно издаване. Даването на възможност на страна в административното производство да отстранява безспорно констатирани от административния орган нередности или непълноти в нужната за произнасянето му документация до приключване на съдебното дирене в хода на обжалване на приключващия административното производство акт, би довело до обезсмисляне на действията на администрацията по изясняване на релевантните за воденото пред нея производство факти и обстоятелства и би довело до несигурност относно правното значение и последиците на административния акт.
Въведените с изменение на чл. 133 от ЗВМД от 23. 02. 2018 год. изисквания общинските съвети да определят с наредба обема на животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни се ирелевантни за настоящото производство, тъй като от една страна оспорения пред съда административен акт е издаден на 21. 01. 2018 год., т. е. преди изменението на закона, а от друга липсва каквато и да е, значима за произнасянето на съда връзка между необходимостта от издаване на наредба от съответния общински съвет и обекта, стопанисван от Илиев.
Несъстоятелно е и твърдението, че след като компетентен орган не е отменил временното удостоверение за регистрация на обекта на Илиев, то същото е придобило постоянен характер. При вникване в текста на разпоредбата на чл. 51 от ЗВМД, се установява, че законодателят е въвел със същата изискване за регистрация на животновъден обект, като реда за това е разписан в чл. 137 от същия закон. По същество чл. 51 определя реда и средствата за идентификация на животните и поддържането на съответна интегрирана информационна система, а не регистрацията на животновъден обект.
Необосновани са и твърденията, че първоинстанционния съдебен състав се е съобразил с указания, дадени от касационната инстанция при предходно разглеждане на делото. С решението по адм. д. 91/2018 год., Административен съд – Сливен е приел, че акта е нищожен поради липса на компетентност на издателя му. Това решение е отменено от състав на Върховен административен съд с решение по адм. д. № 14460 от 2018 год. по описа на ВАС, като са засегнати единствено въпросите, свързани с компетентността на издателя на акта и липсва каквото и да е произнасяне по същество. Именно поради липсата на мотиви в първоинстанционния съдебен акт относно материалната законосъобразност на оспореното решение за налагане на финансова корекция, делото е върнато на друг състав за ново произнасяне по съществото на спора.
Поради горното, настоящия съдебен състав намира, че оспореното решение е постановено при неспазване на приложимите материални правни норми, което води до неговата незаконосъобразност и необходимост от отмяната му.
След като към момента на депозиране на заявка за второ плащане, а и след многократно дадената на Илиев възможност, последния не е представил доказателства за наличието на изискуемата по закона регистрация на животновъдния обект, то той не е изпълнил поставените с разпоредбата на чл. 34 ал. 1 от Наредба № 14/2015 год. изисквания за получаване на търсеното и одобрено финансиране и компетентния орган правилно и обосновано е отказал второ плащане, ведно с последиците от това – връщане на оторизираните до момента суми по първото плащане, ведно със съответна лихва.
При този изход на производството в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение пред две съдебни инстанции общо в размер на 200лв. - по 100лв за всяка от тях. Претенцията за присъждане на разноски в полза на ответната по касационната жалба страна следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2 предложение второ от АПК във връзка с чл. 222 ал. 1 от АПК Върховен административен съд, четвърто отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 7 от 31. 01. 2020 г. по адм. дело № 433 по описа на Административен съд Сливен за 2019 год.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.И с ЕГН [ЕГН] срещу решение №20/06/1/0/02047/2/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изходящ №01-283-6500/86/22. 01. 2018 год. на Директор на ОД на ДФ „Земеделие - Ямбол”.
ОСЪЖДА И.И с ЕГН [ЕГН] да заплати на ОД на ДФ „Земеделие - Ямбол” сума в размер на 200 /двеста/ лева, представляваща направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.