Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу Решение № 423/31. 10. 2019 г., постановено по адм. дело № 319/2019 г. на Административен съд – Смолян, с което е отменена негова Заповед за налагане на "Терагаз" ЕООД, гр. С. на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-397- 0028919/04. 07. 2019г. запечатване на стопанисван от дружеството търговски обект - автомивка на самообслужване, състояща се от две клетки, с автомати на самооблужване, находящ се в гр. С., ул. „Тракия“ № 11 А и забрана за достъп до него за срок от 2 дни.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че изводът на съда, че е следвало да се запечата само едното съоръжение, спрямо което е установено административното нарушение, не е съобразен с разпоредбата на §1, т. 4 от ДР ЗДДС. Подчертава, че мястото, от което се извършват продажби на стоки или услуги е автомивката, независимо, че в нея има няколко съоръжения на самообслужване. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу заповедта, ведно с присъждане на осъществените разноски.
Ответникът по касационната жалба - "Терагаз" ЕООД, гр. С., чрез процесуален пълномощник, с писмена защита оспорва жалбата като неоснователна и претендира присъждане на осъществените разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
За да достигне до извод за основателност на оспорването първостепенният съд е приел, че при извършена проверка на 24. 06. 2019г. в обект – автомивка на самообслужване, състояща се от две клетки с автомати за самообслужване, стопанисван от „Терагаз“ ЕООД е констатирано, че за извършената контролна покупка на услугата „кратка вода“ на стойност 50 ст., поставени във ФУВАС, не е издаден касов бон на хартиен носител. Установено е още, че втората клетка в автомивката не е работи в момента поради наложил се ремонт на нейния ФУВАС. Така установеното деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 3, ал. 9 от Наредба № Н- 18/13. 12. 2006г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 4 ЗДДС и е основание по чл. 189, ал. 1, т. 1, б “а“ ЗДДС за налагане на ПАМ.
Първостепенният съд е приел, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издаден от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, в законоустановената форма и в съответствие с материалния закон, но в колизия с целта на закона. Това заключение е обосновано с разпоредбата на §1, т. 41 ДР ЗДДС, съдържаща определение за понятието „търговски обект“, Решаващият състав е счел, че след като в автомивката има две отделни съоръжения - автомати за самообслужване, с което получателят на доставката оперира самостоятелно и във всяка от двете клетки има отделни автомати на самообслужване, то всеки отделен автомат е самостоятелен търговски обект. Поради това е достигнал до заключението, че само провереното съоръжение е следвало да бъде „запечатано“, а не цялата автомивка, с оглед на което същата е незаконосъобразна.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл. 3, ал. 9 Наредба № Н-18/13. 12. 2006 г. на МФ, в приложимата към 26. 04. 2019г. редакция, лице, което извършва продажби на услуги чрез автомат на самообслужване, с изключение на услугите с развлекателен характер, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 1 или 2, което се вгражда в автомата и се издава фискална касова бележка на хартиен носител. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС предвижда, че принудителната административна мярка „запечатване на обект“ за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Легалната дефиниция на понятието „търговски обект“ се съдържа в т. 41 от §1 ДР ЗДДС, според която това е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо, че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни), или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
В случая между страните не е спорно, че процесната автомивка на самообслужване се състои от две клетки с автомати на самообслужване. Едната от тях не е работила към момента на проверката, като захранването към нея е било спряно поради ремонт на вграденото в този автомат на самообслужване ФУВАС. Безспорно е още, че контролната покупка на услуга на стойност 50 стотинки е осъществена на автомата в другата клетка, чрез поставяне на монетата в автомата на самообслужване. За платената услуга не е издадена фискална касова бележка на хартиен носител, а и вграденото в автомата на самообслужване ФУВАС няма възможност за отпечатване на такава на хартиен носител. При тези релевантни факти и обстоятелства първоинстанционният съд правилно е приел, че „Терагаз „ ЕООД е извършило нарушение на чл. 3, ал. 9 от Наредба № Н-18/13. 12. 2006г. на МФ, но само чрез едното фискално устройство, монтирано в една от клетките на автомивката. Субект на нарушението по чл. 3, ал. 9 от Наредбата, респ. на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС, е лицето, осъществяващо дейност в търговския обект. По аргумент на чл. 187, ал. 1, предл. последно ЗДДС мярката по чл. 186, ал. 1 ЗДДС "запечатване на търговския обект" и забраната на достъпа до него по чл. 187, ал. 1 се прилагат за обекта, в който са установени нарушенията. Според цитираното по-горе определение на "търговски обект", дадено в § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, това е всяко място, помещение или съоръжение, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги. На тази законова дефиниция отговаря едната от клетките на автомивката, където е констатирано приемането на сумата за услугата без да е отпечатана фискална бележка на хартиен носител. В противоречие с цитираната норма на чл. 186, ал. 1 вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС с оспорената заповед не е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект - автомат на самообслужване“, а е запечатана цялата автомивка. Другият автомат в нея обаче, който е отделно съоръжение, от което се извършват продажби на услуги, е отделен „търговски обект“ по смисъла на §1, т. 41 ДР ЗДДС. Спрямо този друг търговски обект не е установено нарушение, поради което липсва основание и спрямо него да бъде наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Ето защо, същата не може да изпълни и законово предвидените цели, за които се налага, посочени в чл. 22 ЗАНН - предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и отстраняване на вредните последици от тях. Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна, АС - Смолян е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 423/31. 10. 2019 г., постановено по адм. дело № 319/2019 г. на Административен съд – Смолян.
ОСЪЖДА НАП да заплати на "Терагаз" ЕООД, гр. С. сумата от 500 лв. / петстотин лв./, представляваща разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.