С.С обжалва Решение № 86/29. 09. 2017 г. на Административен съд – Търговище по адм. дело № 123/2017 г., с което е отхвърлено оспорването й на Заповед № З-01-465/05. 07. 2017 г. на кмета на община Т., разпореждаща, на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗОС, прекратяване на наемното правоотношение за общинско жилище.
Ответникът - кметът на община Т., не взема участие в касационното производство.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е допустима и основателна.
1. Съществуването на основанието за прекратяване на наемното правоотношение по чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОС – изтичане на срока за настаняване, необосновано възприето за безспорно от съда, не се установява от доказателствените средства в административната преписка.
а. На 28. 03. 2011 г. между общината и касаторката е сключен договор за наем на общинския имот с 5-годишен срок, считано от 01. 04. 2011 г., в който се съдържа позоваване на заповед за настаняване от 1979 г. От друга страна, с оспорената заповед се разпорежда прекратяване на наемното правоотношение по заповед за настаняване от 02. 04. 2012 г., в която не е определен срока на наемането, нито има данни за сключването на договор за наем въз основа на тази заповед в изпълнение на фактическия състав по чл. 20 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на общински жилища, приета от Общински съвет – Търговище.
б. Наемното правоотношение е новирано със заповедта от 2012 г. и именно тя е релевантна за преценката на срока за настаняване. Тъй като такъв не е определен и не е изтекъл максималният 10-годишен срок по цитираната разпоредба от наредбата, изчисляването на 5-годишен срок на договора с начална дата от новата заповед не съответства на действителните отношения между страните. Съответно предпоставката по чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОС, почиваща на недостоверен фактически извод относно срока за настаняване, е неустановена.
2. Съобразителната част на заповедта в частта й, относима към основанието по чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗОС – отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище, се ограничава до твърденията, че са извършени сделки с недвижими имоти след 1990 г. и е налице собствено жилище на посочен адрес, за което в съставен на 01. 03. 2017 г. протокол било констатирано, че жилищната сграда и спомагателните постройки са в добро състояние и няма опасност от самосрутване.
а. Преценката за законосъобразното упражняване на правомощието по чл. 46, ал. 2 ЗОС се осъществява според фактическите му основания. Те индивидуализират самото правомощие и като последица – определят предмета на проверката и на доказването в съдебното производство. Спрямо тях се контролира и правилното приложение на материалния закон от страна на административния орган. Извеждането на предполагаемата воля на органа при съдебното оспорване на издадения от него акт, допълнителното му мотивиране на този етап от процеса или пък излагането на заместващи мотиви от съда е недопустимо.
б. По същество в случая органът въобще не е изяснил на кои условия за настаняване по чл. 7 от общинската наредба Статева не отговаря и не е мотивирал обективна връзка между тях и конкретни правни действия на наемателката.
Не всяка прехвърлителна сделка по наредбата притежава изключващо правото на настаняване в общинско жилище действие – по аргумент от предвидените в чл. 7, ал. 1, т. 3 от наредбата (в редакцията на разпоредбата както към датата на заповедта, така и към настоящия момент) изключения. Затова фактът на извършването им (още повече, че сделките не са и индивидуализирани) не поражда еднозначно извода за несъответствие с условието за настаняване.
в. Дори и да се приеме, че привръзката между притежанието на собствено жилище и отпадането на едно от кумулативните условия за настаняване произтича по хипотеза, административният орган не е провел успешно главно пълно доказване – чл. 170, ал. 1 АПК, на факта, че въпросното жилище е годно за постоянно обитаване.
Констативният протокол от 01. 03. 2017 г. не съдържа конкретни фактически установявания в подкрепа на квалификацията за годността на обекта. Той не обективира констатации относно вида, броя и площта на помещенията, наличието на водоснабдяване, сервизни помещения и други релевантни обстоятелства, които биха могли да обосноват заключението за задоволена с друг обект жилищна нужда на настанените в общинското жилище. Констатациите за доброто състояние на сградата от конструктивна гледна точка и изключената опасност от самосрутване, както и снимковия материал към протокола, не са в състояние да изпълнят предназначението на липсващите данни за годността на имота.
По тези причини протоколът не постига убеждаващото си въздействие при удостоверяването на фактите, доказващи основанието по чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗОС, противно на безкритичното му кредитиране от административния съд.
3. а. В контекста на горните съображения, потвърдената от административния съд заповед е засегната от пороци по чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо, чл. 35, чл. 36, ал. 1 и ал. 3 АПК.Зедта е подлежала на отмяна като процесуално незаконосъобразна на основанията по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК. Невъзприемането от първата инстанция на тези нарушения е довело и до противоречието на съдебното решение с материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. Това налага отмяната на решението и произнасянето по същество с отмяната на административния акт – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК.
б. Основателността на жалбата е предпоставка за присъждане на платените и заявени в срок от касаторката разноски за адвокатско възнаграждение от 300 лв. и за платена държавна такса от 30 лв. пред настоящата инстанция.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 86/29. 09. 2017 г. на Административен съд – Търговище по адм. дело № 123/2017 г. И В. Н. П.:
ОТМЕНЯ Заповед № З-01-465/05. 07. 2017 г. на кмета на община Т..
ОСЪЖДА община Т. да заплати на С.С сумата от 330 (триста и тридесет) лева разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.