О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2446

гр. София, 15.05.2025 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА

като изслуша докладваното от съдия Петрова гр. д. № 2636 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от О. С. срещу решение №140 от 26.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 94/2024 г. по описа на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 971/15.12.2023 г., постановено по гр. д. № 3095/2022 г. по описа на Сливенски районен съд, с което по отношение на О. С. е установено по предявения от Р. Г. Г. и К. Х. Г. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗС, че са собственици, на основание осъществено давностно владение, на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** в [населено място], м.“Б.“, с площ 1 152кв. м., номер по предходен план 1890.

Касационният жалбоподател моли да бъде допуснато решението на Сливенски окръжен съд до касация, да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, с което предявеният установителен иск за право на собственост, придобито по давност, да бъде отхвърлен. Поддържа, че въззивният съд е нарушил принципа на диспозитивното начало, като служебно е прибавил към изтеклия според ищците давностен срок и този, изтекъл до приключване на делото пред въззивната инстанция. Поддържа, че съдът необосновано е приел, че бащата на ищцата Г. К. е бил собственик на имота и е предоставил на ищците владението на същия. Поддържа, че К. не е имал права върху имота. Поддържа, че ищците са били държатели, а не владелци на имота, поради което няма как да са придобили върху същия право на собственост по давностно владение.

В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателят формулира следния въпрос

1. Може ли въззивният съд, без искане и позоваване от страната в процеса, служебно да вземе предвид срок за придобивна давност, изтекъл след приключване на делото в първата инстанция, приемайки го за новонастьпил факт по смисъла на чл. 235 ал. 3 от ГПК, и да се позове на него при решаване на спора

Като твърди, че така поставения въпрос покрива изискванията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Поддържа, че като е прибавил давностен срок към твърдяния за изтекъл такъв от ищците съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, тъй като, без страната да е направила искане или позоваване на изтеклия след това срок, го е взел предвид като новонастьпил факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК, и е основал решението си на него.

В писмен отговор на касационната жалба ответникците по касация Р. Г. и К. Г., чрез процесуален представител адв. К., изразяват становище, че решението на въззивния съд е правилно. Поддържат, че касаторът не е представил Акт за общинска собственост, а че те/ищците/ са получили владението на имота от бивш собственик и са владяли имота от 1991г.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото, с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК и е допустима .

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

С обжалваното решение съдът е приел, че изложената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изчерпателна и подробна, поради което на основание чл.272 от ГПК е препратил към тази част на първоинстнационното решение. Приел е, че е бил предявен установителен иск за признаване правото на собственост на ищците придобито по давност върху описан имот. Съдът е съобразил на първо място, че имотът, предмет на спора, има статут на частна общинска собственост. Приел е, че по аргумент на противното на посоченото в чл.86 от ЗС ( изм. влязло в сила на 01.06.1996 г.), частната общинска собственост може да се придобие по давност. Приел е по делото, че възможността да се придобива по давност частна общинска собственост е възникнала на 01.06.1996 г. с влизане в сила на изменението на чл.86 от ЗС. На 01.06.2006 г. е влязъл в сила Закон за допълнение на Закона за собствеността, с който е наложен меморандум/най-вероятно се има предвид мораториум/ върху възможността да се придобива по давност частна общинска собственост. След отмяна на мораториума с решение на КС след 07.03.2022 г. е продължила да тече придобивна давност. Тълкувал е разпоредбата на чл.79 от ЗС, като е посочил, че за да бъде придобит имот по давност било необходимо придобиващият правото на собственост да упражнява фактическа власт – държане на вещта в продължение на предвидения от закона срок, както и да е налице намерение за своене и то да е било явно, непрекъснато, сведено до знанието на собствениците. За да установи първия елемент придобиващият по давност следвало да докаже, че е владеел вещта само за себе си и че е извършвал такива действия, които недвусмислено сочат, че счита вещта за своя и ако друг опита да установи фактическа власт върху нея, ще бъде отблъснат. Посочил е, че съгласно чл.68 от ЗС владението било упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, а държането - упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държало като своя. При така установените факти въззивния съд е мотивирал извод, че К. Г. ясно и недвусмислено бил оповестил на О. С. че той лично и съпругата му владееели процесния имот лично за себе си, като бил подал декларация за собственост на недвижим имот на 31.05.1998 г. пред МДТ. От този момент ищците били заплащали дължимите данъци, оградили били имота, не били позволявали на друг да го владее. От 31.05.1998 г. до 01.06.2006 г. (когато е въведен меморандума /има се предвид мораториума/), ищците били владели имота за себе си в продължение на 8 години, без 1 ден. От падането на мораториума – 07.03.2022 г., до постановяване на решението, като съдът следвало да съобрази всички настъпили до постановяване на решението факти чл.235, ал.3 от ГПК- 27.03.2024 г., са били минали две години и 20дни. Така възприел решаващия извод, че общият период на владение бил повече от 10 години и следователно ищците били придобили имота по давност.

Съгласно мотивите на районната инстанция, към която въззивният съд е препратил по реда на чл.272 от ГПК, съдът е установил от фактическа страна, че предмет на спора е земеделска земя, попадаща в границите на територия, в която земите са били предоставени за ползване по §4 от ПЗРЗСПЗЗ.

Върховният касационен съд при преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване съобразява следното:

За да бъде допуснато до касация въззивно решение следва да се установят предпоставките за касационна проверка съгласно чл. 280, ал. 1- ал. 2 ГПК. Съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставка за допускане до касационен контрол на въззивно решение е касаторът да е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. В разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК са предвидени директните предпоставки за допускане до касационен контрол на обжалвано въззивно решение. Съгласно тази разпоредба, независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо.

Обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационна проверка с оглед основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, а именно като очевидно неправилно. Очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на материалния или процесуалния закон или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от акта, без да се налага обсъждане на мотивите му. По настоящото дело следва да се провери като очевидно неправилен извода на съда, че ищците са придобили по давност земеделска земя, намираща се в район, в който земите са били предоставени за ползване и чиито статут понастоящем следва да се урегулира с помощен план и план на новообразуваните имоти, изработен по реда на §4к от ПЗРЗСПЗЗ, без да се съобрази статута на имота съобразно този плана и момента на неговото влизане в сила. Посоченото основание за проверка на изводите на въззивната инстанция е изводимо пряко от мотивите на съдебното решение, поради което дава основание на касационната инстанция да селектира касационата жалба като допустима за разглеждане по сщество.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 140 от 26.04.2024 г. по гр. д. № 94/2024 г. на Окръжен съд-Сливен по касационната жалба на О. С.

УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 25.00 лева по сметка на Върховния касационен съд.

При неизпълнение в срок на даденото указание касационната жалба ще бъде върната.

При внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: