Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, против решение №5154/24. 07. 2019г., постановено по адм. дело №8117/2018г. по описа на Административен съд София-град/АССГ/, в частта, с която, по жалба на „С. Т“ЕООД, е отменена негова Заповед №03-РД/176 от 01. 02. 2018г., в частта на отказано финансово подпомагане по заявление за подпомагане от 06. 12. 2016г. с УИН 01/04/1/0/01841, на разходи за: трактор SAME, EXPLORER 120 HD LS DT E4; челен товарач SIGMA 4, GOLD M20; товароразпръскващо ремарке Grazioli, GRA 42; допълнително оборудване към челния товарач SIGMA 4, GOLD M20, и преписката е върната на ИД на ДФЗ за ново произнасяне по подаденото заявление, в частта му, касаеща разходите, описани в Раздел II т. 1-4 от оспорената заповед, при спазване на дадените от съда указания.

Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди, че неправилно съдът е приел, че оспореният акт в обжалваната част не е мотивиран, тъй като при внимателен прочит и съпоставяне става ясно за кои точно разходи е отказано подпомагане, каква е стойността на одобрените разходи и каква е стойността на неодобрените разходи и на какво правно основание е постановен отказа.

Излага съображения за неправилен извод на съда, че в оспорената заповед не е посочено по каква причина АО при определяне на разходите, които са недопустими за подпомагане, не се е позовална разпоредбата на чл. 32, ал. 14 от Наредба № 9 от 21. 03. 2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /Наредбата/, а е избрал за правно...