Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

С решение № 54 от 10. 03. 2020г., постановено по адм. д. № 410/2019г. Административен съд – Сливен, е отхвърлил жалбата на „Анпона “ ЕООД, ЕИК 204730148, със седалище гр. С., срещу ревизионен акт № Р –02002019000125 – 091 – 001 от 18. 07. 2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Б., потвърден с решение № 170 от 25. 09. 2019г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-гр. Б., с който са установени задължения на „Анпона“ ЕООД за корпоративен данък за периода 21. 08. 2017г. до 31. 12. 2017г. в размер на 30 514, 48лв. ведно лихви за просрочие в размер на 4 009, 58лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д“ОДОП“-гр. Б. юрисконсулско възнаграждение в размер на 1 566лв.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Анпона“ ЕООД, ЕИК 204730148, със седалище гр. С., бул.“Х. Д “ № 41, представлявано от управителя А.П, чрез пълномощника му адв. С.Р. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – гр. С. е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В касационната жалба се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Сливен и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Б. не е взел становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за не основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди данните по делото и оплакванията в касационната жалба, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по...