Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от И.И от [населено място] чрез адв. А.С и адв. С.Л срещу решение № 348 от 14. 02. 2019 г., постановено по адм. д. № 1327/2017г. по описа на АС-Пловдив в частта му, в която предявеният от И.И срещу Национална здравноосигурителна каса иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на проявено спрямо него дискриминационно отношение по признак „увреждане“,установено с Решение №251/21. 02. 2017г. по адм. д. № 2335/2016г. по описа на АС-Пловдив и изразяващи се в негативни емоции-безсилие и гняв, чувство на малоценност и загуба на самочувствие, безнадеждност, безпомощност, обреченост, влошаване на здравословното състояние до степен да не може да се обслужва сам и др., е отхвърлен над сумата от 5000 лв до пълния му предявен размер от 200 000 лв.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение в тази част като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението в отхвърлителния му диспозитив да бъде отменено и ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения от Ингилизов срещу НЗОК иск с правно основание чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) /ЗЗД/ във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Срещу същото съдебно решение, но в частта му, в която НЗОК -София е осъдена да заплати на И.И обезщетение за неимуществени вреди, резултат от проявената непряка дискриминация по признак „увреждане“ в размер на 5000 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14. 03. 2017г. до окончателното й изплащане, е предявена и втора касационна жалба от Национална здравноосигурителна каса - София.

Вторият касатор твърди неправилност на съдебния акт в осъдителния му диспозитив на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени решението в тази част и, вместо него, да постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло и тази, частично уважена искова претенция на И.И като неоснователна.

Редовно призована за съдебно заседание, И.И от [населено място], не се явява .Представлява се от адв.. С, който поддържа предявената от името на доверителя си касационна жалба, оспорва касационната жалба на НЗОК, а по същество твърди неправилност на съдебното решение в отхвърлителния му диспозитив и правилност на същото в осъдителния му диспозитив по съображения, подробно развити в касационната жалба на Ингилизов, в писмен отговор на касационната жалба на НЗОК и устно – в хода по същество.

Вторият касационен жалбоподател, НЗОК, редовно призован, не изпраща представител. От същия по делото са представени писмен отговор на първата касационна жалба с развити в нея доводи за неоснователност на същата и за правилност на решението в отхвърлителния му диспозитив.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Настоящият касационен състав на ВАС, трето отделение намира касационните жалби за допустими като предявени от надлежни страни, за които съдебното решение в атакуваните части е неблагоприятно и в срока за оспорване.

Разгледани по същество, и двете касационни жалби са неоснователни по следните съображения:

Административният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 74, ал. 2 от ЗЗД, предявен от И.И от [населено място] срещу НЗОК - София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди-негативни емоции-безсилие и гняв, чувство на малоценност и загуба на самочувствие, безнадеждност, безпомощност, обреченост, влошаване на здравословното състояние до степен да не може да се обслужва сам и др.- в размер на 200 000 лв, резултат от осъществена спрямо ищеца непряка дискриминация по признак „увреждане“, установена с влязло в сила Решение №251/21. 02. 2017г. по адм. д. №2335/2016г. по описа на АС-Пловдив, образувано по жалба срещу Решение № 316/09. 09. 2016г. на КЗД,, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14. 03. 2017г. /датата на влизане в сила на решението по адм. д. № 2335/2016г. на ПАС/ до окончателното й изплащане.

С обжалваното решение АС - Пловдив е осъдил НЗОК - гр. С. на основание чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ и чл. 74, ал. 2 от ЗЗД да заплати на И.И обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 /пет хиляди/ лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14. 03. 2017г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил същата претенция за сумата над 5000 лв до пълния й предявен размер от 200 000 лв със законните последици. С оглед изхода от спора административният съд е осъдил НЗОК –София да заплати на ищеца съдебни разноски съразмерно на уважената част от иска.

За да стигне до този правен резултат, Административен съд – Пловдив, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства / в т. ч. първата и основно - повторната съдебно-медицински експертизи, както и показанията на разпитаните свидетели/ е заключил, че исковата претенция на Ингилизов за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е основателна. Налице са всички, кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 74, ал. 2 от ЗЗД – влязло в сила решение по адм. д. № 2335/2016 г. по описа на АС-Пловдив, с което по жалба на ищеца срещу Решение № 316/09. 09. 2016г. на КЗД актът на КЗД е частично отменен и е установено, че чрез въведения изключващ критерий в т. Г.1 от Изискванията на НЗОК при провеждане на лечение на болни с пристъпно-ремитентна множествена склероза с лекарствени продукти, модифициращи хода на болестта в извънболничната помощ, касаещ степента на прогресия на множествената склероза, НЗОК е осъществила непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗД по отношение на И.И; реално претърпени вреди от вида на твърдените и причинно-следствена връзка между претърпените вреди и доказаното по делото дискриминационно отношение по принцип ’увреждане“.

Доколкото претендираните от ищеца неимуществени вреди според административния съд не могат да се свържат директно с неполагане на адекватни мерки от страна на НЗОК за осигуряване правото му на живот/ предвид установените със СМЕ лоши перспективи за развитие на [заболяване], независимо от провежданото медикаментозно лечение/, а, по-скоро, се изразяват в негативни емоции от рода на чувство на безсилие, липса на перспектива, отчаяние, малоценност, безнадеждност, безпомощност и обреченост, и - съобразявайки характера, интензитета и продължителността на претърпените вреди, административният съд, въз основа на чл. 52 от ЗЗД е приел за справедлив размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди сумата от 5000 лв, ведно със законната лихва върху нея от датата на влизане в сила на съдебното решение, установяващо дискриминационното отношение -14. 03. 2017г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил исковата претенция над тази сума до пълния й предявен размер от 200 000 лв. Съдебното решение е валидно, допустим и правилно.

Неоснователни са оплакванията на първия касатор за неправилност на съдебното решение в частта му, в която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 5000 лв до пълния й предявен размер от 200 000 лв.Цитираните от процесуалните представители на ищеца съдебни решения на ВАС, с които в производство по ЗОДОВ са присъдени обезщетения за неимуществени вреди в полза на ищци, страдащи от определени заболявания, в размер около 100 000 лв, са неотносими към конкретния казус, доколкото всички, посочени от ищеца съдебни актове, са постановени в производства, водени срещу Министерство на здравеопазването по повод непредоставяне на финансови средства за лечение в чужбина при липса на алтернатива за провеждане на подобно лечение в България, какъвто не е конкретният случай. Въпреки че административният съд се е позовал основно на повторната съдебно-медицинска експертиза и само в отделни фактически установявания – на първоначалната такава, същият е стигнал до извода, че и двете експертизи доказват едни и същи факти – наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди, явяващи се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с установеното със съдебен акт дискриминационно отношение от страна на НЗОК спрямо него, изразяващи се в: негативни емоции - безсилие и гняв, чувство на малоценност и загуба на самочувствие, безнадеждност, безпомощност, обреченост, резултат от неотпускане на заявеното от ищеца лекарство „Бетаферон“, след приема на което до 2009г. ищецът се е чувствал в добро здраве.Съдебното решение на административния съд в частта му за доказания характер на претърпените вреди е правилно, поради което правилно е определен и съответния размер на дължимото обезщетение, съответстващ на обстоятелството, че по делото се доказва наличие на причинно следствена връзка на исковата претенция не с влошеното здравословно състояние на ищеца / което –съгласно и двете СМЕ не може да се определи като резултат от неприемането на лекарството „Бетаферон“ за исковия период/, а само с негативните изживявания в личен план от неотпускането му.

Неоснователни са и развитите от втория касатор в касационната му жалба доводи за неправилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив. Не може да бъде споделено становището на НЗОК за недопустимост, евентуално – неоснователност на исковата претенция поради това, че се претендират вреди от действащ подзаконов нормативен акт. Вредите се претендират в случая не от т.Г.1 от Изискванията на НЗОК, а от установеното с влязло в сила съдебно решение дискриминационно отношение на НЗОК спрямо ищеца по признак „увреждане“.

Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло развитите от АС-Пловдив доводи за частичната основателност на претенцията на И.И за неимуществени вреди до размер от 5000 лв, не намира за необходимо да приповтаря същите и препраща към тях като мотиви на собствения си акт с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК.

По горните съображения двете касационни жалби са неоснователни, а атакуваното с тях съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила

С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 348 от 14. 02. 2019 г., постановено по адм. д. № 1327/2017г. по описа на АС-Пловдив. Решението е окончателно.