Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на служба ’’Военна полиция’’, чрез пълномощника му служител с юридическо образование Г.Бq срещу решение № 69/18. 03. 2020 г., постановено по адм. д. 402/2019 г. по описа на Административен съд – В. Т, с което е отменена по жалба С. С. З № ВП-4068 от 03 юли 2019 год. на директора на служба ’’Военна полиция’’, с която на С.С е наложено дисциплинарно наказание ’’уволение’’, прекратен е договорът му за военна служба, същият е освободен от длъжност, от военна служба и е зачислен в запаса при налагане на дисциплинарно наказание ’’уволнение’’. Със същото решение е осъдена служба ’’Военна полиция’’ да заплати на С.С разноски в размер на 210 лв. и е осъдена служба ’’Военна полиция’’ да заплати по сметка на Административен съд - В. Т сумата 830, 54 лв. разноски по делото.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. второ и трето от АПК. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и бъде постановено друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата на С.С срещу оспорената заповед, а при условията на алтернатинвост – да върне делото на първоинстанционния съда за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Ответникът – С.С – лично и чрез пълномощника му адв. К.А оспорват касационната жалба като излагат съображения за нейната неоснователност. Претендира разноски за настоящата съдебна инстанция по списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Обжалваното решение е постановено след надлежно сезиране на съда с жалба против индивидуален административен акт от лице, за което същият има неблагоприятни последици, при което същото е валидно и допустимо.
Производството пред Административен съд – В. Т е образувано въз основа на жалба, подадена от С.С срещу Заповед № ВП-4068 от 03 юли 2019 год., издадена от директора на служба ’’Военна полиция’’, с която на основание чл. 242, т. 2, т. 3 и т. 9 от З ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗЗД ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗОВСРБ), във връзка с чл. 244, т. 7 и чл. 245 от ЗОВСРБ, на жалбоподателя, в качеството му на капитан – инспектор в сектор ’’Разкриване на престъпления’’, отдел ’’Разкриване и разследване на престъпления’’ в Регионална служба ’’Военна полиция’’ – Плевен, е наложено дисциплинарно наказание ’’уволнение’’ и на основание чл. 146, т. 2 от ЗОВСРБ, чл. 161, т. 2 от ЗОВСРБ, чл. 165, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ и чл. 170 от ЗОВСРБ, и чл. 91 от Правилник за прилагане на ЗОВСРБ е прекратен договора му за военна служба, освободен е от длъжност, от военна служба и е зачислен в запаса при налагане на дисциплинарно наказание ’’уволнение’’. От фактическа страна съдът е приел, че на 21 февруари 2019 год., в 09. 00 часа, комисия назначена със Заповед № ПЛ-667 от 21 февруари 2019 год. на директора на РСВП-Плевен, издадена в изпълнение на заповед № 1077 от 20 февруари 2019 год. на директора на служба ’’Военна полиция’’, е пристигнала в района на териториална военнополицейска група – В. Т и влезнала в ползваното от жалбоподателя служебно помещение, в което е бил освен Стоянов и подп. Александров и чрез прочитане съдържанието на заповед № 1077 от 20 февруари 2019 год. на директора на служба ’’Военна полиция’’ го е уведомила за разпореденото ограничаване достъпа му до класифицирана информация. К. С е заявил, че не се чувства добре и отказал да получи заповедта, като посоченото обстоятелство е отбелязано с подписи на членове на комисията и с подпис на капитан Г.Г на гърба на заповедта. М. С. извадил от бюрото си две папки с документи и ги поставил в личната си чанта, заявявайки, че са лични документи и отказвайки да покаже съдържанието им. Комисията, в присъствието на капитан Георгиев е пристъпила към изпълнение на заповедта, изразяваща се в запечатване на служебната каса, компютърната конфигурация и помещението, ползвани от Стоянов, който направил няколко неуспешни опита да възпрепятства работата им. Заявил е, че не се чувства добре здравословно и е бил извикан м-р доктор В.П – началник на медицинския пункт при НВУ ’’В. Л’’ – гр. В.Т.С извършен медицински преглед е установено високо кръвно налягане и ускорен пулс, но Стоянов отказал да му бъде предоставена медицинска помощ в медицинския пункт. В хода на запечатването на Герогиев е било разпоредено да не допуска напускането на Стоянов от помещението. Георгиев е стоял на вратата на служебното помещение и при отправена към него молба от страна на Стоянов да се отмести оттам, започнал да кашля и плюе, след което напуснал е района като е използвал личния си лек автомобил.
От правна страна, инстанцията по същество е установила, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарното наказание е постановена от оправомощен орган, в рамките на неговата материална компетентност, поради което я е приел за валиден адмиинистративен акт. Формално са спазени реквизитите по чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ, като са посочени извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което е наложено. Формално притежава съдържанието на чл. 148, ал. 2 от ППЗОВСРБ, определено от закона като мотиви за налагане на дисциплинарното наказание, но без посочване на настъпилите вредни последици въпреки позоваване от дисциплинарно наказващия орган на протокол № ВП-4055 от 03 юли 2019 год. от извършената проверка, защото и в него не се съдържа посочване на конкретни вредни последици. Според първоинстанционния съд преценката относно вида и размера на наложеното наказание на Стоянов е от компетентността на дисциплинарно наказващия орган-по аргумент на чл. 247 от ЗОВСРБ и следва да бъде съобразена с вида и тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и с поведението на военнослужещия до извършване на нарушението, поради което липсата на изложени мотиви в заповедта е довело до нейната незаконосъобразност и съставлява отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Съдът е приел за установено, че нарушенията по пункт първи и трети от мотивите на оспорената заповед не са доказани, респективно с оглед доказателствената тежест в процеса не следва да се приемат и за извършени. При липсата на мотиви за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание за извършването на дисциплинарното нарушение по пункт втори от заповедта, АС-В. Т е приел, че не е обосновано неговото налагане само за това доказано по делото нарушение. Този извод е обусловил отмяна на оспорената заповед на основание чл. 146, т. 4 от АПК.
Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователно е първото оплакване в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в постановяване на определение от 08. 08. 2019 г. по искането с правно основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. По делото липсват преки доказателства за наличието на основания за отвод на съдията по адм. д. 402/2019 г., който подробно е изложил своите съображения да се счита непредубеден към спора. Извършените процесуални действия по движение на делото и събиране на доказателствата са в съответствие с процесуалните правила и настоящият съдебен състав не намира с тях да са нарушение принципа на равенство на страните по спора. Административният съд е разгледал всички процесуални искания и на двете страни, произнесъл се е мотивирано и в срок, събрани са всички ангажирани по делото доказателства и са обсъдени в тяхната цялост като съществена част от свидетелските показания са кредитирани независимо то наличието на служебната зависимост на свидетелите.
Неоснователно е оплакването за допуснато процесуално нарушение при събиране на доказателствата по делото. При събиране на всички доказателства, включително на веществените доказателства, съдът се е съобразил с тяхната допустимост по АПК, респективно ГПК на основание чл. 144 от АПК като ги е приел в открито съдебно заседание с участието на двете страни по спора. За проверка на съдържанието на вещественото доказателство е допусната и приета и съдебна експертиза, с което е гарантирана възможността да бъде осигурено правилното му възприемане. На практика съдът е приел, че вещественото доказателство установява фактите, които са отразени в протокола на комисията и свидетелските показания на присъстващите лица. Позоваването от страна на касатора на нарушения на личната неприкосновеност на физическите лица и конкретно на забраната, установена в чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Р. Б, не обуславя твърдяната недопустимост на веществени доказателства в съдебноадминистративния процес, а представлява основание за друг вид защита на други лица.
Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че е нарушено правото му на защита като не са му връчвани преписи от становище/молба на жалбоподателя в първата инстанция. Задължението за извършване на процесуални действия от страните в писмена форма е само за подаването на жалбата (частна/касационна), поради което и само по отношение на това писмено волеизявление е предвидено законово изискване за представяне на преписи за връчване на другите страни по делото. Всички останали процесуални действия на страните не е забранено също да бъдат извършвани в писмена форма, вместо устно в открито съдебно заседание, но представянето на преписи е въпрос на добросъвестност и колегиалност, но не и задължение. По изложените съображения АС-В. Т не е извършил съществено процесуално нарушение като не е разпоредил изпращане на препис от становище/молба на С.С на директора на служба „Военна полиция“.
Обжалваното съдебно решение е обосновано изключително задълбочено и подробно. Административният съд е обсъдил всяко едно от събраните по делото доказателства и изрично е посочил какви факти приема за установени въз основа на тях. Фактическата обстановка по спора е изяснена изцяло и непротиворечиво при пълен анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост.
Диспозитивът на обжалваното съдебно решение е напълно ясен и недвусмислен като липсва законово задължение в него да се съдържа описание на позицията на ответника, изразена в съпроводителното писмо по чл. 152, ал. 2 от АПК. В мотивите на обжалваното съдебно решени е отразено становището на директора на служба „Военна полиция“, че оспорва жалбата и дори на повече от половин страница са изброени съображенията му. Съгласно чл. 172а, ал. 2 от АПК към решението на съда се излагат мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Следователно съдът няма задължение да включва в своите мотиви пълното съдържание на всички съображения на страните по делото, а въпрос на техника е в какъв обем да представи техните становища – достатъчно е да става ясно дали е взето становище, за или против жалбата, което е от значение за определяне отговорността за разноски. Правните доводи на страните подлежат на обсъждане при формиране на правните изводи на съда и в случая всички аргументи на касационния жалбоподател по спора са обсъдени последователно в мотивите на съдебното решение, които настоящият съдебен състав изцяло споделя при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Всички фактически установявания са обосновани със събраните по делото доказателства като правилно е съобразена тежестта на доказване. Обосновано АС-В. Т е приел, че е доказано само извършването на нарушението на чл. 8, ал. 5 от устава за войскова служба на въоръжените сили в Р. Б във връзка с чл. 242, т. 2 от ЗОВСРБ, а именно нарушаване на правилата за подчиненост. Законосъобразно решаващият съд е приел, че при липса в оспорената заповед на самостоятелно мотивиране на тежестта на това нарушение и доколко само за него е следва да бъде наложено най-тежкото наказание, не е доказано наличието на материалноправното основание за нейното издаване. Допълнително изложените правни аргументи за обществената опасност на деянието поради квалифицирането му и като престъпление по чл. 372 от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) не могат да бъдат възприети като мотиви на дисциплинарнонаказващия орган за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“. Между неизпълнението на заповед и неспазване на правилата за подчиненост съществуват съществени различия, поради което съставляват основания за търсене на различна по вид отговорност, а приравняването им в защитната теза на ответната страна пред първата инстанция логично е игнорирана при формиране на правните изводи на АС-В.Т.Н на доводите на страните по делото при формиране на правните изводи, които съдът обосновава въз основа на установената фактическа обстановка и приложимия закон, не съставлява съществено процесуално нарушение като касационно основание за отмяна. Действително ако първата инстанция не се съобрази със становището на страна по спора и в резултат на това не събера ангажирани в срок допустими доказателства или допусне грешка при определяне на приложимия закон, е възможно да се обуслови хипотезата на чл. 203, т. 3 от АПК, но в случая липсва подобно нарушение.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно, обосновано и постановено без да са допуснати твърдените в касационната жалба процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила.
По водене на делото пред касационната инстанция С.С е направил разноски в размер на 200 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане, трябва да му бъдат възстановени от бюджета на касационния жалбоподател.
По изложените съображения Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 69/18. 03. 2020 г., постановено по адм. д. 402/2019 г. по описа на Административен съд – В. Т.
ОСЪЖДА Служба ’’Военна полиция’’, гр. С., бул. „Тотлебен“ № 34 да заплати на С.С, [населено място], [адрес] сумата от 200 (двеста) лева, разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.