Решение №1048/29.07.2020 по адм. д. №119/2020 на ВАС, докладвано от съдия Мирослава Георгиева

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ срещу решение № 1397/21. 11. 2019 гoдина на Административен съд - София област по адм. дело № 763/2019 година. Релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон. Оспорва правилността на извода на първоинстанционния съд досежно липсата на елемент от фактическия състав на чл. 148, ал. 10, т. 6 и т. 7 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП). Приема, че предоставянето на индивидуалния печат на трето лице може да се осъществи не само чрез активно поведение, състоящо се във физическо предаване на фактическото му държане, но и чрез пасивна небрежност, състояща се в съхранение на картата за достъп до информационната система заедно с ПИН кода на същата. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на И.Н от [населено място] срещу Заповед № РД – 01 – 309/10. 04. 2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която Николов се заличава от Регистъра на председателите на комисиите, извършващи прегледите и на техническите специалисти по чл. 148, ал. 9 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) и е прекратен достъпа на същия до информационната система по чл. 147, ал. 9 от същия нормативен акт. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба, И.Н, в писмен отговор изразява становище за неоснователност. Твърди, че изпълнителното деяние по вмененото му нарушение било сложно, като включвало два елемента: - от една страна „предоставянето“ на индивидуалния печат за заверка на документите, а от друга – „използването“ на същия от трето лице. Двата елемента следвало да са налице кумулативно, като всеки от тях се осъществявал чрез активно действие на извършителя, без законът да предвиждал „допустителство“ като форма на изпълнителното деяние. По делото категорично (чрез събрани писмени доказателствени средства) се установявало, че в деня на използване на печата, Николов не е бил на работа, а в болнично лечение, поради което била налице и обективна пречка същият да предаде печата си за използване от трето лице. Прави искане за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд, приема същата за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК.

Предмет на контрол за правилност пред състава на Върховния административен съд е решение № 1397/21. 11. 2019 гoдина на Административен съд - София област по адм. дело № 763/2019 година, с което съдът е отменил Заповед № РД – 01 – 309/10. 04. 2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която И.Н се заличава от Регистъра на председателите на комисиите, извършващи прегледите и на техническите специалисти по чл. 148, ал. 9 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) и е прекратен достъпа на същия до информационната система по чл. 147, ал. 9 от същия нормативен акт.

За да отмени обжалваната заповед, съдът е приел, че оспореният акт е незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния закон – липса на елемент от фактическия състав на вменените на Николов нарушения по чл. 148, ал. 10, т. 6 и т. 7 от Закон за движение по пътищата. Въз основа на анализ на събраните по делото доказателства е обосновал, че фактическият състав на посочената разпоредба включва два кумулативно дадени елемента – предоставяне на индивидуалния печат за заверка на документите, удостоверяващи, че ППС е технически изправно, на друго лице, и – това друго лице да е използвало така предоставения му печат. Аналогична е и разпоредбата по отношение на предоставяне на паролата за достъп до информационната система. Според съда, „предоставянето“ предполага съзнателно поведение, изразяващо се в фактическото предаване на печата и паролата в държане на друго лице. Чрез анализ на събраните доказателствени средства обосновава, че Николов не е проявил такова поведение. Въз основа на това е приел, че липсата на елемент от фактическия състав налага извод за несъставомерност. Тъй като изписаното в заповедта изпълнително деяние не може да се вмени на Николов, съдът е отменил същата като незаконосъобразна, при неправилно приложение на материалния закон.

Решението на Административен съд – София област по адм. дело № 763/2019 г. е валидно, допустимо и правилно. Страните не спорят по фактите.

Фактическата обстановка е установена от първоинстанционния съд след анализ на събраните в хода на производството доказателствени средства, от които по безспорен начин се установява, че на жалбоподателя е било издадено разрешение № 655 за извършване на периодични прегледи за техническата изправност на ППС, издадено на фирма „Ин лайн” ООД. Същият е бил включен в списък към разрешението. При извършена проверка на дейността от компетентните органи при ИА „АА“, се установява, че при извършен технически преглед на полуремарке, с рег. [рег. номер на МПС], е издадено удостоверение за техническа изправност, подпечатано с печат 655 – 4 и е използвана карта за достъп до системата с № 7656. Николов към тази дата е бил в болница, а печатът и картата са били използвани от Г.Н.

Спорът между страните касае приложението на материалния закон:

Според касатора, съставът на нарушението може да се осъществи от Николов и чрез проявена небрежност – пасивно поведение, при което предоставения достъп до печата се реализира чрез оставянето му в касата за съхранение заедно с ПИН – кода на картата до информационната система. Според ответника по касационната жалба, чиято позиция е споделена от първоинстанционния съд – фактическия състав на чл. 148, ал. 10, т. 6 и т. 7 ЗДвП изисква активно поведение на дееца, осъществено чрез „предоставяне“ на печата, каквото в случая не е реализирано.

След анализ на фактите по спора във връзка с приложимата правна норма, касационната инстанция прави извод за правилност на обжалваното съдебно решение:

Заличаването на председателя на комисията, извършваща прегледите за техническа изправност на ППС от регистъра по чл. 148, ал. 9 ЗДвП е мярка, която може да се наложи спрямо определено физическо лице с посоченото качество, само при изрично регламентираните в закона хипотези. В случая вменените на Николов нарушения по чл. 148, ал. 10, т. 6 и т. 7 от ЗДвП се изразяват в предоставяне от негова страна на трето лице на паролата за достъп до информационната система и индивидуалния си печат. Досежно елементите от релевантния състав, правилно първоинстанционният съд е установил, че печатът и картата на Николов са били надлежно съхранявани в касата на КТП. Това, че друго лице с достъп до съдържанието на касата, е взело печата и картата на Николов и ги е използвало, не може да се вмени като поведение на Николов, за което той да носи отговорност, изразяваща се в заличаването му от списъка на Регистъра на председателите на комисиите. Касационният състав приема изложените от първоинстанционния съд съображения за липса на елемент от фактическия състав на деянията, което обосновава и материална незаконосъобразност на акта. Основателни са възраженията на ответника по касационната жалба досежно липсата на възможност деянието по посочената точка да се реализира чрез формата на „допустителство“, което прави неоснователни и възраженията на касатора в тази насока.

Като правилно, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, на И.Н се дължат разноски по делото в размер на 500 лв. – за адвокат пред касационна инстанция. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение съставът взе предвид заплатения размер от 500 лв., като съобрази и направеното възражение от касатора за прекомерност.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1397/21. 11. 2019 гoдина на Административен съд - София област по адм. д. № 763/2019 година.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр. С., ул. "Ген. Гурко" № 5, да заплати на И.Н сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща разноски по делото. Решението е окончателно.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...